понеделник, 4 юли 2016 г.

Изтикани мисли на светло



Истината извира от сърцето на човека тогава, когато има кой да я чуе и оцени!
Шумът на морето гали сетивата и възбужда апетита към неосъществени мечти!
Когато душата ни ридае –
 трябва да му се признае,
че Животът наистина за нас нехае!
Когато в работа някой се увлича –
Животът  усмихнат честичко обича
пот от челото наше да извлича!
Добрият стар аромат от миналото, често смущава мислите изкарани от паметта на светло!
Лятна жегата избира
жаден кой да консумира
от хладилника студена бира!
Никой не знае защо понякога изморена мисълта му спи. Осъзнава, че е събудена едва когато предприеме емоционално действия, като гняв, ярост и не на последно място споделена любов!
В.СОФИН 

Няма коментари:

Публикуване на коментар