Животът е малък къс от истина, която често не правомерно
засяда в гърлото ни, и куп измислени лъжи, които пълнят вечно празни ушите на
всички, с лицемерно казани, фантастично разкрасени, приказки!
Когато гледаш истината право в очите, те непременно се
насълзяват! Когато мамиш обаче, не само, че зяпат безсрамно, но намират време и
да се усмихнат подигравателно!...
Споделената неудобна истина, често пъти се връща при нас
като бумеранг, търсещ правата си!...
Хубаво е да споделим с кураж истината пред всички, но едва
ли е интересно да чуем същата, такава за нас, казана от друг!
Хубаво е, когато надскочим възможностите си, но лошо е,
когато паднем в калната яма и осъзнаем простата истина –за нищо не ставаме!
Често пъти сам те предава... Езикът не свикнал да лъже!
Колкото повече хвърляме не правомерно в калта познати нам
хора, толкова повече сами затъваме в нея!
Доносникът не се свени от изпражненията на околните. В опит
да разнесе миризмата навсякъде, той сам е приклещен в нея!
Истината винаги ще бъде неудобна! За съжаление често пъти
става прекалено удобна за езици не спиращи се пред нищо!
Когато разчупим истината и от нея изпълзят червеи, значи е
било лъжа!
Когато телата говорят, истината мълчи! Когато любовта
говори, истината блести в душата на влюбените „гълъбчета“!
Когато пък аз се усмихвам иронично, винаги го приемат за
истина, въпреки опитите ми, да разсмея някого заедно с мен!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар