Любовта няма акъл!

   Макар, да знаем, че за любовта е приказвано много, все пак има още какво да се каже.

Усещам като се замисля, че и липсва акъл. То ако имаше, нямаше да се влюбват миниатюрна дама и мъж великан. А и обратното, усмихнат лилипут пълзящ в нозете на двуметрово момиче.

Ако разсъдъкът на любовта стоеше на място, нямаше да ухажва толкова много паричните знаци. Нямаше да скача от легло в легло и който брои най-много, той печели.

Интересно става, когато любовта побесняла от чувства изкача навсякъде. Може да я срещнете в кръчмата, на плажа раз съблечена, в киното и театъра, разкрепостена и забележете дами и господа, едва на последно място у дома в кревата.

Когато любовта усети бедността, търси спасение при друг, който не се колебае да я превземе с парите си. Ако все пак акъла и стоеше на място, тя щеше да открадне, но не и да се предаде безплатно в ръцете на тръпнещи стари чичковци.

Всички знаем, че любовта е сляпа. Значи и е позволено да бъде глупава. То ако беше прекалено учена, щеше да е безкрайно самотна. Ако пък е философ, който ни следи иронично и с поглед, нямаше да имаме време за мислене.

Любовта няма акъл не защото е горчива като градинската краставица в двора ни, и сладка като череша, а защото е срамежлива и несподелена с другия, който така и не научава истината за чувствата и.

Често пъти тя забравя за сърцето в гърдите си и се продава заради високо заплатената цена.

Въпреки всичко изприказано до тук има и истинска любов. Съществува нощем в кошмарите.

Напразни усилия за всички ни. Любовта няма акъл! Идва, тормози, разбива, усмихва и когато сме пленени от нея, си отива неочаквано.

Мисля си за платоничната любов, която е недокосната, целомъдрена и неподкупена. Да хубаво, но и тя е без акъл. То ако имаше, нямаше да губи време в безполезни приказки, а щеше да действа заедно  с ритъма на две тела, които бързат да усетят химията, наречена живот.

Изглежда, че максимата да се мисли по-малко, а повече да се действа е един от девизите на любовта ухажващ малцинствата у нас. Все пак тя няма акъл и опитва прибързано да се върши по всяко време. На работа, в парка, в Метрото и къде ли още не. Любовта е пияница и няма как да има акъл. То ако имаше, нямаше да ухажва противни личности само защото имат пари. Нямаше да се кланя на всеки, а щеше да подреди чувствата си. Сега, когато знаем, че любовта е родена без акъл и никой от нас не е в състояние да избяга от нея, усещаме как коленете ни са раздрани. Кървим! Сърцето и пулса необмислено играят необмислен танц. Мислите бягат, а тя ехидно ни гледа как се мъчим, умираме и страдаме. Вместо да ни помогне, да ни зарадва, любовта си отива, самоубивайки се. Не за друго, а защото, няма акъл! То ако имаше...!? Но това е друга тема, която оставам на вас за размисъл, приятели!

В.Софин