Не случайно с нея се борех,
съвсем случайно живях!
Изнервен често мърморех,
да се усмихвам, обаче не спрях!
Не случайно лудо обичах,
случайно със нея се слях!
Поезията често объркан отричах,
но влюбен във римите бях!
Не случайно с нея се радвах,
случайно за среща копнях!
Когато гладен сито обядвах,
засищан отпивах от нейния смях!
Не случайно поезията срещнах,
все пак случайно живях!
Любовта, която често отричах,
с усмивката чиста видях!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар