Успешна среща

         Цяла седмица мислехме за нея. Терзаехме се. Дядо Бък, моето куче ветеран, дори изскимтяваше от нетърпение. Едва видял прозорче в тунела, реших все пак да осъществя срещата.

Тръгваме весели и почти подскачащи от вълнение през местността "Ридо" към Дъбова глава, която се издига с въодушевление високо над град Самоков. Пътьом дядо Бък не забрави да посети всяка една срещната кална локва. Щастливата му усмивка говореше повече от моята притеснена. Все пак отивахме на среща. Дали ще се осъществи, и ще се окаже щастлива? Все въпроси за които нямахме отговор. Въпреки това мое настроение, апаратът ми за снимки винаги готов не се щадеше, а не прекъснато опипваше с поглед пейзажа и крадеше ли, крадеше.

   Великодушно и на двамата с дядо Бък им бях отпуснал края. Нека дишат свободни. Кален от глава до пети дядо Бък не забравяше да скочи върху мен с цел да сподели радостта си от разходката. Много скоро обаче в жегата, защото Слънцето пиеше жадно от нашата солена пот, кучето се измори и на всяко спиране, когато апаратът ми за снимки влизаше в действие, лягаше с изплезен език.

Минаваме през местността „Корабо“ и се спускаме високо над село Шипочан. Придошла, мътна от постоянните дъждове река Шипочница ни приветства с вечната си песен, гъргореща по срещнатите по пътя и камъни.

Вече сме далеч над селото. Дядо Бък ме следва послушно учуден от пътя ми който го води през израсла букова гора. Дали ще осъществя срещата? Бях отново разколебан, да продължа ли напред или се върна. Все пак любопитството ми надделя.

Стигаме с Дядо Бък на мястото на срещата и погледът ми най после щастливо улови чакащия ме, жълт пачи крак.  Бях поел риск и той ми се отплащаше с намерените гъби. Срещата беше сполучлива. Много скоро дори и дядо Бък с изплезен език и усмивка на фона на чакащият ни с нетърпение пачи крак успя да накара апарата ми в джоба да запечати за спомен ставащото. Погледът ми скачаше в дерето където река Шипочница не спираше да мърмори под нос. Малко над нея пък се усмихваха на места гъбите за които бях поел риска за срещата.

Дали да продължим нататък или се върнем? Вдигам рамене, гледам дядо Бък и в крайна сметка решавам първо да обядваме пък после да мислим.

Вадя мазна баничка от раницата и докато се чудех от къде да я почна, тя свърши. Едно малко парченце все пак стигна и до мен. Дядо Бък щастлив от предложеното не забрави да поиска и от геврека. Отчупих му и от него, но малко защото все пак на куче не трябва да се дават сладки неща.

Внезапно се почувствах изморен. Какво пък, решавам, че  ми е достатъчно набраното количество гъби и бера видял билката, планински хвощ.

Тръгвам бавно обратно по пътя като се спирам от време на време, защото погледът ми все още търси нещо. Виждам встрани отново щастливо усмихнат пачи крак и тъкмо вадя джобното  ножче, което неуморно влиза в действие, когато внезапния мой сън бива прекъснат от настойчивия глас на джиесема ми, който до този момент стоеше кротичък в джоба ми. Все още с  поглед вперен в гъбите край пътя натискам копчето и чувам питащ, женски глас:

-Знаеш ли?

-Какво да зная? –вместо отговор и аз задавам въпрос.

-Днес си на работа! –чувам и внезапно проглеждам. Търсят ме.

-Ами аз почивам днес! –чувам с изненада как звучи притеснен гласът ми.

-Да но, шефът не знае това!

-Ама аз съм за гъби далеч в гората! –опитвам се да смекча положението, но това не помага на краката ми, които веднага се втурват като побеснели по пътя към вкъщи.

-Не знам! –чувам в отговор. –Трябва да дойдеш!

-Няма как! Но все пак ще опитам да дойда навреме.

Хуквам! Дядо Бък учуден изморен от дългия път ме следва. Не забравя обаче срещнатите локви, които го молят, които го канят, за кални бани.

Най-после с голям зор стигаме почти пълзешком дома си. Единият кален до уши с изплезен от зор език, а другият тоест аз куцукащ като, че ли бях качил Еверест.

„Измъчени пенсионери“ би казал с иронична усмивка ако ни беше зърнал в момента сина ми и би добавил: „Къде сте хукнали като не може да ходите?“

 Да но, въпреки всичко и двамата с дядо Бък се чувствахме неизмеримо щастливи. Той бе осъществил срещата си с локвите и река Шипочница, а пък аз бях успял да грабна армаган - три килограма от жълтата гъба, наречена пачи крак.

В.Софин