Борко!

                                                                          

-Госпожо пък... Борко отбрал всички цветя от двора си, без дори да каже за това на майка си! –споделя угрижено момиче от първи клас.

Току що успяла да гушне с любов огромния букет дарен и от Борко, учителката сконфузена донякъде пита:

-Вярно ли е това, Борко?

Вдига учуден рамене малчуганът, премигва виновно и вместо отговор пита от своя страна:

-Кое госпожо учител?

-Ами... Откъснал си всичките цветя от двора на майка си...!

-То пък едни цветя... Какво толкова съм сторил!? –недоумява Борко.

-Това не е хубаво, което си направил! – кара се учителката на Борко.

-Да, но аз само исках... –просълзява се Борко и спира да говори, изплашен да не го накажат.

-Какво си искал? –не го оставя на мира учителката.

-Исках само да те видя много, щастлива госпожо!...

-Да, но аз се чувствам обидена... Да не кажа, леко засегната...

-При толкова голям букет!? –не се предава Борко.

-Именно! Виж другите деца! Можеше да донесеш като някои от тях, само едно цвете! А ти всичките!?

-Да ама татко снощи преди да заспя ми каза, че ако успея да Ви зарадвам с първия си букет, ще нося само шестици вкъщи... –откровен е Борко.

Учителката едва преглъща изненадата и казва строго:

-Утре искам баща ти, да дойде в училище!

Борко възхитен:

-И той ли ще учи с мен Госпожо?

-Не! Няма да учи... Само ще бъде мъмрен!

Борко още не знае значението на тази дума затова само се усмихва щастливо и обещава:

-Ще дойдем и двамата... Щом е за похвала...

В училищния двор избухва весел смях, докато звънецът прекалил с дългото си мълчание през лятната ваканция най-после облекчен оповестява, началото на учебната година...

В.Софин