Беше скрит талант

         Докато растеше, растяха и талантите му! Първо научи цигарите. Тогава още мустаци не бяха му никнали... Беше стигнал до пет кутии дневно. Разбираемо напълно! Все пак цигарите тогава струваха, жълти стотинки. После научи и ракията...  От нея, стигаше до пет шишета по триста грама... Казваха и тогава „Хулиганка“. Не знаеше защо, но и той се мислеше за такъв. Не за друго, а защото беше развил още един талант в движение. Причакваше в тъмното хора застояли се дълго по кръчмите и ги обираше до шушка. Все пак тогава се пиеше и от мъка, защото беше забранено да се говори в пивниците за друга политика освен за политиката на комунизма. 

     Излязла модата на късите поли в жените, привлече погледа му. Не устоя! Разви нов талант. Все пак мустаци вече му бяха никнали. За целта се контеше и пръскаше с одеколон "Тройной", който в подходящо време ставаше и за пиене. След първата свалка се пристрасти към рускините в курорта. Бяха му по лесни. Пиеше с тях водка, по една, две, три, че и повече... И после страстите се разгаряха на тъмно в храсталаците до хотела в който беше отседнал. Пречеше му все пак, че нещата, тези дето ги вършеше тогава, бяха в разрез с наложения, социалистическия морал. Не, че се съобразяваше с това. Напротив! Но не му се искаше хората да казват, че се възползва от едно общество осигурило му работа и твърда заплата, която тогава не стигаше да задоволи всичките му прищявки. Цигари, алкохол, жени и последното му откритие което разви тогава, мания към колите.

Друго е да качиш момиче в  нея. Да я повозиш и накрая понеже си беше талант в движение, „да я извозиш“. Да хубаво, но пари за кола нямаше тогава, а и нямаше как да събере и да купи на старо. Научи се да ги отваря. Още един талант се разви в него. Затова се наложи да го хванат за дребна кражба. Целта му беше да влезе в затвора, за да научи "Занаят". Вече добре обучен после излязъл на свобода, успяваше безпрепятствено да се вози в чужди коли. То пък тогава... едни коли. Нямаше голям избор. Лада, Москвич, Жигула и Трабант. Веднъж се облажи с Волга и толкоз...  Понеже си беше талант, знаеше, че не трябва да оставя следи. Негови  отпечатъци нямаше по крадените коли.

Докато безгрижно се мотаеше по социалистическо... Взе, че му изтече времето. 

Трябваше да се учат нови таланти по новото дошло, капиталистическо... Налагаше се. Първо беше опиянението от стачките Или събирането за протести и "кой да скача там и кой не и защо!?".  Беше блажено време, спокойно, мътно, можеше да псува и  да не се страхува от арести. Но се яви нужда от пари. Старата социалистическа валута вече не вършеше работа. Всичко трябваше да мине в зелени гущери. Долари, които не падаха а се издигаха във висините и носеха утеха в алкохол, цигари и момичета.

Това не му беше достатъчно, затова влезе при спортистите. „Борчетата“ не се церемоняха много. Сплашваха, биеха ако е необходимо и после прибираха парите. За някои невъзможно време, но за талант като него, беше супер. Лошото дойде после. Завистта от управлението на многото пари събрани от дрога и контрабанда на цигари и алкохол през границите на републиката. Започнаха убийствата  между силовите групировки. Убиваха човек и за по малко. Ей така за нищо, дори и стотинки да нямаше в джобовете. Това го стресна. Понеже беше талант, отказа се от приятелската компания на "Борчетата". Покри се с чуждо име и си осигури подправени документи. Промени и местожителството си. Отначало го потърсиха, но после решиха, че е изчезнал като някои други, намирани в последствие; някои в горите, други пък още неоткрити така и продължиха  да лежат по язовирите и плътта по тях отдавна изтляла само, говореше, че това някога са били хора, мислещи и искащи...

    Да, но с искане само не ставаше. Трябваше и талант да се развие. Повечето хора го нямаха, но нашият герой, събираше, трупаше... Продължи с телефонни измами. Лъжеше пенсионери. Прибираше плячката и живееше в охолство. Цигари, алкохол, жени и вече все, луксозни коли.

Талант! Дори научи как се заобикаля закон. Всичко ставаше с пари. С много пари и нещата вървяха... До онзи след обяд, когато беше на магистралата по която летеше с голяма скорост. Въпреки, че беше талант, и от всичко разбираше не беше предвидил, че и колите се чупят. Е неговата, понеже беше скъпо при това съвсем ново возило, не се разпадна, но другата, която летеше срещу него стара , очукана бричка позволила си да диша по магистралите, изгнила до неузнаваемост но в нея с безразсъден, догиран шофьор се вряза в неговата. Няколко мига и талантът му умря...

     Прекалено скромен беше... Обичаше цигарите, алкохола, жените и високите скорости на колите... Беше си, скрит талант! Беше... Обичаше да му угаждат. Да, но не беше предвидил, че и талантът и късметът са до време. То времето не прощава никому. Дали талант или не, всеки се изпарява като капката вода паднала на пътя и погълната от Слънцето в небето, което се усмихва на всички ни, но само докато сме живи и се мъчим да развием нещата единствено в наша полза.

В.Софин