Кимаше в изящната си поза.
Слънцето и гълташе сълзите...
Разцъфтяла малка, бяла роза
плачеше с очите на момиче!
Ветрецът шепнеше в косите.
Самотна пейката мълчеше...
Нижеха се странни дните.
Самотна розата, тъжеше!
Чакаше с изящната си поза.
Любовта не мислеше да идва.
Прецъфтяла малка, бяла роза,
плачеше с очите на момиче!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар