"Светлините" на Рим -гледка, която не се забравя

                                                                                                 Пристигане в Рим 

              На следващия ден по график тръгваме точно в осем сутринта. Чака ни, Рим! След като багажа заема полагащото му се място в багажника на автобуса, магистралата ни гълта без напрежение напред. Докато зяпаме зеленината вляво и вдясно, Здравко водачът търпеливо ни обяснява:

-Чака ни още доста път до Рим. Там ще се насладите на Форума в древния град, ще усетите величието на Колизеума, ще разберете и нещо за по съвременния.... Като казвам съвременен имам предвид средновековен. Два дни в столицата Рим и един за "черешката на тортата..." Това е, Ватикана, който с неговите музеи и събрани уникални колекции на картини, мозайки, скулптури и скъпоценни неща няма друг такъв в аналога си...

По-пътя ще спрем за половин часова почивка, както го правим всеки ден по маршрута си.

В Рим ще ни чака и познатата ви вече екскурзоводка, която ни показа историята преди ден само, на красивата Венеция. Сега тя ни е подготвила и материал за  древен Рим.

   Да ви обясня и нещо за Метрото. Ще се возим в него. Затова се налага да събера пари за билети. В едната посока е евро и петдесет цента. Така, че дами и господа, отпуснете се и подгответе за вълшебната картина, която очаква всички нас в Рим.

  След това обяснение от водача ни, поемаме с усмивка пътя си. Спираме на Автогрил, където някои от нас посещават магазина там, а други вършат нуждите си. Някои на кафе, а по непретенциозните просто на цигара.

Повече не чакаме пътя да ни кани повече за почивки. Вече сме близо до  Рим. Целта ни е Метрото. Минаваме покрай градинки от където се провират към небето червените още неувяхнали цветни лица на зокумите... Уникална красота и то в средата на октомври.

Оставяме автобуса да си почива на пазара, където спираме, а всички ние следваме Здравко, който ни води към Метрото в Рим.

Едва слезли долу той ни оставя пред тоалетните, които усещаме, че имат крещяща нужда от чистене. Ароматът тук е просто трудно, изтърпим. Докато чакаме билетите си за Метрото и бърчим носове всеки от нас, коментира именно това.

 

  Преди да слезем на спирката долу, Здравко ни обяснява, къде да слезем за срещата с екскурзоводката.  Дори обяснява с усмивка на която се ловят любопитни, италианци:

-Казвам, че на следващата спирка, слизаме! Някой да не е чул? Ей вие там, това не се отнася за вас... Да слизат само тия, които ме разбират! Само за нашата българска група се отнася... Ще слезем съвсем близо до Римския Форум.

Когато най-после надникваме отвън, леко ръми успокояващ дъждец, който за наша радост, не продължава дълго. Въпреки това е облачно, но това не значи, че е студено. Напротив за октомври месец, даже е прекалено топло.

Екскурзоводката ни посреща с приветлива усмивка и разходката в историята от нейна страна започва.

Научаваме, че италианската столица Рим е наричана още Вечният град или „Градът на седемте хълма“. Някогашен център на могъщата за онова време Римска империя, „Римският форум“ е бил е средище на търговията, религията, съдебната система... Освен това разбираме, че е разположен между хълмовете Палатин и Капитолий.  Това е, централната част на древен Рим.

Останките или това, което  виждаме сега са, откопаните руини в началото на двайсти век. Това е най-старата част от днешен Рим. По време на средновековието Римският форум е бил занемарен.  Мястото тогава е било известно като „Пасище за добитък“ и се е намирало между Капитолия и Колизеума.

Всичко, което виждаме и чуваме като информация е толкова много, че всичко и да искаме няма как да запомним. Когато си взимаме сбогом с екскурзоводката вече се намираме, пред Устата на истината. Това е барелеф от мрамор, с лице на мъж. Намираме го на портика на църквата Санта Мария ин Космедин. Опашката от чакащи туристи е огромна. Тази скулптура играе ролята на детектор на лъжата. Всеки който постави ръката си в отвора и изрече лъжа, ще остане без нея. От обясненията на Здравко разбираме, че барелефът е бил част от древноримски фонтан.

Имаме  толкова неща за разглеждане, а времето е отчайващо малко. Затова без да се мотаем освен, когато правим снимки в движение,  полека тръгваме по стъпките на водача Здравко, Те ни водят покрай запазени от миналото сгради, чиято архитектура блести, като злато завещано от боговете оставили частица топлина в сърцето на всеки жител от Рим.

Фотоапаратите ни улавят в движение театърът на Марцел.

Ето ни и пред Капитолий! Площадът, който е дело на Микеланджело е наричан още Капитолино. Това е един от седемте хълма на които някога е основан Рим от Ромул и Рем, близнаците откърмени от капитолийската вълчица.

До площада стигаме по широко стълбище за което се знае, че също е дело на Микеланджело. На центъра стои на пост копие на конната скулптура на Марк Аврелий. Пред погледа ни се материализират и сградите близнаци: Дворец на консерваторите –седалище на капитолийските музеи и Нов дворец, който пък е седалище на представителството на общината в Рим.

   Удивени сме, че пред кметството, има в този момент, някаква демонстрация, предполагам организирана от хора в инвалидно положение, но всичко тече спокойно. Изкачваме стълбите. Влизаме в църквата на върха Санта Мария ин Арачели, откъдето като излезеш на стълбището отпред се открива уникална гледка към околните сгради. Научаваме от Здравко, че тази която е най-високата и гледа към нас е притежание на прочутата актриса София Лорен. В момента, тя е в частичен ремонт. В църквата Санта Мария ин Арачели разглеждаме уникалното в нея. Това е копието на откраднатата през 1994година чудотворна дървена статуя изработена от маслиново дърво на младенеца Исус. В базиликата се намират и неща от скулптура творил в епохата на ранния ренесанс – Донатело;  картини на известни живописци като Марко Бенефиал, Антонио Жерарди и други. Докато се дивим на чудесата вътре в църквата приемаме забележка за забравените на главите ни шапки. Сконфузени приемаме, че все пак се намираме в храм и се чувстваме достатъчно виновни за да се извиним на човека предупредил ни като ги свалим...

Скоро след това слизаме отново по стълбите и поемаме вдясно, където ни очаква с нетърпение площад Венеция. Погледите ни се спират на интересен фонтан и после се фокусират на самата сграда - дворец Венеция.  Дворецът е издигнат през 15век и е бил папско седалище от чийто балкон папа Юлий втори някога е наблюдавал провежданите конни надбягвания. Тогава те са били едно от главните събития по време на карнавала провеждан в Рим. По времето на Виктор Емануил втори, основателят на италианската държава през 1870г, били забранени надбягванията, поради факта, че по време на една от тях, загинало момче.

На площада виждаме и паметника на самият основател, дело на Джузепе Сакони.

Освен дворец Венеция тук личи и запазения дворец на Бонапарт, където е живяла майката на Наполеон Летиция Ромолино от 1818 чак  до смъртта си...

Уникалните статуи на сградите правят голямо впечатление, което наистина показва голямото майсторство на много талантливи хора живели доста преди нас.

  Изцяло в стил ранен ренесанс  погледите ни се спират на сграда, която е музей с богата колекция от картини, брюкселски килими, гоблени и сервизи от порцелан.

    Близо само, че от другата страна на улицата се намира прочутата колона Траянова колона построена изцяло от мрамор в чест на император Траян. На височина е с цели трийсет и осем метра и с бронзовата статуя на победителя...

Толкова впечатления за един ден, а още не сме видели един от символите на вечния град. Това е Колизеумът към който ни води българското знаме носено с увереност от нашия гид Здравко. Но преди да стигнем там спираме за кратко при останките от храма на Веспасиан /Римски император управлявал през 69 -79год. / Освен част от запазените по колоните фризове, виждаме и разположения в близост Табулариум, където се е намирал държавния архив на древен Рим.

 Тръгваме. Крачим покрай изронените едва видими релефи на първите няколко намотки писмо, оставени на колоната на Траян в посока Колизеума.

Вляво по пътя ни съзираме руини, празни пиедестали, прекършени колони, части от статуи и напукани плочи. Това е част от Траяновия форум истинско свидетелство на някогашната римска империя. Няколко бронзови статуи спират за миг похода ни. Вече сме на светофара, откъдето от другата страна вече ни гледа Колизеумът. Удивени виждаме и наблизо намиращата се Константинова арка. Триумфална арка с три входа в Рим. Тя е построена в чест на император Константин за победата му над Максенций също император, на 28 октовмри 312год.

Докато попиваме нови знания и впечатления, се разбираме след няколко часа отново да се срещнем тук пред Колизеумът, който ни чака за разглеждане. Част от него е в реставрация. Въпреки това е отворен за посещения. Двамата с благоверната взимаме билети и музеят е пред нас. Колизеумът е най-великолепният амфитеатър останал от древен Рим. Започнат по времето на Веспасиан между 70 и 72година и завършен през 80 година от Император Тит. Направен с възможност да побере 50 хиляди зрители, той е използван за гладиаторски битки, както и за други зрелища. Някои от тях, като екзекуции, лов на животни, възстановки на битки и дори имитации на морски битки.

През ранното средновековие Колизеумът е  използван  за жилища, работилници, кариера и дори християнски храм.

Всичко, което виждаме там остава в съзнанието ни, като едно от чудесата на света.   На входа където мерките за сигурност за засилени със скенер, който благополучно минаваме ни посреща статуя на сфинкс, донесен от древен Египет. На втория етаж, където се качваме, вътрешния коридор, който обикаля амфитеатърът е превърнат в музей. Някои неща са донесени от Египет. Виждаме група японци до огромен екран, да гледат и слушат неща от историята на колизеума. Тъй  като не знаем английски, отминаваме като не забравям да увековеча присъствието си с няколко снимки, които правя за спомен от музея в коридора.

Вече сме буквално вътре. Делят ни минути преди залезът да превземе града. Слънчевите лъчи едва прозират вътре в амфитеатъра. Правим обиколка като от време на време хвърляме погледи и правим снимки на част от Рим през огромните тунелени прозорци. Две момичета ни изпреварват и ставам свидетел на странно селфи. На фона на залеза с изглед към град Рим, едното се изправи на прави ръце, докато другото снима усмивката му. Изглежда това е техния начин да впечатлиш приятели. Това минава през ума ми докато разбираме, че времето за посещение на Колизеума е изтекъл. Полека и с някаква носталгия в мен, оставящ там късче от сърцето, слизам с благоверната по стълбите към изхода. Вече сме огладнели. Отвън наблизо ни посреща усмивката на Здравко, който  с голямо търпение очаква групата ни да се събере. Това не става веднага, защото има още час време на разположение. Благодарение на упътването от негова страна посещаваме с благоверната една пицария, където срещаме и други посетители от нашата туристическа група.

Трудно е, когато не знаеш език. Все пак успяваме да направим поръчка. Докато чакаме да приготвят пица "Неаполитана" и макарони "Карбонара", отпиваме от чашите си по глътка квалитетно, италианско вино.

Опитваме се да платим предварително, но не ни се получават нещата. Удряме на камък. Едва, когато вече сме изяли, аз пицата си, а благоверната макароните, които си бе поръчала, разбираме, че се плаща на каса, която се намира наблизо да изхода от пицарията. Оставяме допълнително бакшиш въпреки, че в Италия предварително той е включен към цената, която се заплаща от всички посетители.

Съвсем скоро всички от групата се събираме пред Колизеума и тръгваме към Метрото. Пълни сме с емоциите от изминатия ден. Ден в който се сбъдват мечти и  душата остават спомени за цял живот. Преди да обърна гръб на Колизеума, хвърлям поглед към прозорците му, които ме изпащат осветени... Приказка от миналото стигнала и до нашите очи...
  Пътьом научавам от приказките на приятелите, че са правили снимки на моста над пътя близо до Колизеума. Разбираме с интерес от Габи и Даниела, че са били помолени да участват във видео клип от група деца. С радост те са приели. Научаваме за видео клипът, че после им е обещано, да се качи за гледане и споделяне в You Tube. 
    Толкова  прекрасни преживяни мигове при това само за един ден, минава мисъл през главата ми докато се качвам заедно с всички от нашата група в Метрото. Пристигаме до крайната спирка, където слизаме, за да се озовем горе на пазара. Там вече ни чака нашия превоз. Автобусът поема към крайната ни спирка за вечерта. В покрайнините на град Рим, това е част от веригата хотели - „ ROMA SUD“,където се настаняваме за почивка през нощта. Виждаме малко трудности  при отключването на стаята, която се отваря с карта. Все пак най-накрая се справяме с благоверната. А на сутринта след закуска мил автобусът ни чакаше отвън за новото незабравимо приключение във вечния град Рим, който никога не ще забравя докато съм жив...

В.Софин