Измъчена цял ден не яла -
любовта изскочи вряла...
Улови двама на полето -
потърси свито им сърцето...
Звездите щипна с блясък.
Показа им пътека до луната.
Вълните на реката с плясък,
за тях събуди с тръпка, непозната!
Любовта през деня не яла -
двама с обич сладка да засити...
И в глад наистина разбрала,
че сбъднати мечтите са честити!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар