Онлайн пространството

                                                                  

                - Голям напредък брате... Голям ти казвам! –съобщава в ушите на приятел, Пешко, тръгнал до магазина, онлайн.

-Моля? –отвръща също приятелят, намиращ се в онлайн.

-Ами помисли! Създадоха Ковид...

-Моля ти се без политически изказвания!

-Добре де... След като се роди Ковид 19, се даде правото на онлайн, пазаруванията. Вместо да хванеш грип, седиш в къщи пред Интернет общуваш, споделяш и пазаруваш. Някои даже работят... Това не е ли напредък?

-Така е! Всичко си поръчваш по него. Та даже слънце, почивка на море, алкохол и виртуални мацки...

-Моля?

-Виж Пешко, чух случайно, че всичко става онлайн. Защо не! Отваряш прозореца...!

-А не! Мерси. Отвън е Ковидът...

-Исках да кажа отваряш иконка в Интернет и ти показват плажовете на Маями бийч. Усещаш как нежния бриз гали загара по женските тела и...

-Стоп. Ти се размечта бе?!

-Какво друго ми остава. Няма въздух, няма слънце, няма ръкостискания, няма дори истински физиономии пред мен. Всичко е онлайн.

-Нали отпуснаха, парковете... Ходи там!

-Мерси, Пешко. Ковидът случайно да знаеш посещава и парковете...

-Вярно. Така е... Как да хвана слънчев загар, та да не се разболея?

-Няма как! Трябва да разчиташ на Интернет. Той излъчва...

-Моля?! –нищо не разбиращ диви се Пешко.

-Екранът на монитора имах в предвид. Вреден е и облъчва...

-Ами...?! –съмнява се Пешко.

-Вярно е...

-Тогава? –чуди се в онлайн пространството, Пешко.

-Тогава няма живот брате... Няма!

-И кой е виновен? –продължава да дълбае в темата, нашия герой на онлайн, Пешко.

-Кой? Ковидът пуст да остане...

-А  може би, пренареждането на света и подчинението му за прекалено много пари, които ще спечели някой?! –замисля се все още не обезумял достатъчно, Пешко.

 -И това! Икономиката ще изплува от дълбините...

-Моля?! –пита онлайн пространството Пешко и то отговаря с гласа на приятеля му, който живее на съседната улица, но поради изолацията виждането между двамата е забранено.

-Всичко онлайн, брате.. Всичко? Даже и мисленето! Защо изобщо е нужно. Поръчваш си го онлайн и нека друг да мисли..

-Ама аз да не съм зеленчук , случайно... –осъзнава се за момент, Пешко.

-По-лошо! Вече не си човек. Робот, който е съгласен на всичко само и само да го оставят на мира....

-А казват, движението било живот... –мисли Пешко на глас.

-Ако мислиш, че пръстите ти, които играят танц по клавиатурата на компютъра ти са движение, значи все пак имаш право....

-И какъв живот има в пръстите?! – почти обиден, изписва букви Пешко на монитора, който няма чувства.

-Онлайн! Всичко става в Интернет пространството брат.... Даже и въздуха, който тепърва няма как да ти стига.... Даже и него!

В.Софин  28.04.2020год. Самоков