Някога, имало една сърничка,
далеч живяла в някаква горичка.
През деня играела съвсем самичка,
докато не срещнала, сестричка!
И нали била наистина добричка,
на поляна сред зелената, тревичка
на гоненица край никнала елхичка -
тя бягала с по-малката сърничка.
Внезапно вън слънцето се скрило
Сърцето на сестричката, и то се свило.
Но по-голямата сърничка, мило -
дружката със обич, вкъщи подслонило!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар