"Пилците се броят на пролет!"

                                                                                         

                                        

       „Сговорна дружина планина повдига!“

     Водени от тая гениална народна мисъл петима членове за бързо реагиране, усетили „бременността“ на десетлитровата дамаджана се събраха да облекчат положението. Само след час нещата бяха олекотени. Червено напрежение изби по лицата на групата. Руменина плъзна по устните, улови бузите, щипна носовете и взриви с пот, челата… В резултат десетлитровата дамаджана въздъхна щастливо лишена от съдържание…Групата обзета от опиянение отвори обединена с жлъч голяма уста и пропя: „Петима Петко не чакат!“

Единението свърши внезапно както свършиха окончателно родилните мъки на дамаджаната.

Първа уста изригна:

-Ще ви видим на изборите!

Втората се включи наперено:

-Вие сте нищо без нас!

Трета уста насмешливо с ирония заяви безцеремонно:

-Ще ви дръпнем килимчето!

Четвъртата направо се изцепи:

-Каквото и да сторите, ние ще спечелим изборите!

Пета последна уста след като чу всички други, се изсмя:

-Няма какво да говорим повече! Всичко предварително партията ни е решила… Там, където парите говорят макар и да миришат забележете… Другите е редно да мълчат! Преди да си отворят като вас устите по отделно и кажат глупостите, които споделихте с мен преди малко… Поговорката „Пилците се броят наесен!“ ще стане факт сега на пролет, преди и да се усетите, въобще…

  Оставена без дума дамаджаната не успя да чуе продължението на диалога. Заела най-кривото място на масата, тя се килна и разби на пода на малки късчета, които се пръснаха навсякъде из стаята. Сякаш парчетата стъкло искаха да потвърдят истината: „Единението свършва там, където свършат парите!“ Или в случая виното, което пръсна групата и я изпрати за размисъл. „Всеки сам кове, щастието си!“ Всеки! Да, но ако това е държавата?

      В.Софин  16.02.2021год.