Нима други сме били?
Не вчера, а някога преди…
Дишахме поезия без коли.
В стъпките ни имаше звезди!
Нима станали сме зли?
Не някога, а днес почти!
Забравили детските мечти -
спомен от който ни боли!
Нима други сме били?
Не вчера, а някога преди…
Оставила в душите ни сълзи -
свободата дишахме нали…?
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар