Купонясва нощта. Отпива от черното.
Отвързва сянката на блясъка в очите.
Удавя ме…. Избягал съм в лежерното.
Сънувам… Потънал съм в мечтите.
Закусва утрото. Сладни му слънцето.
Опитва светлото - лъчите, твърди.
На гърнето с мед достигам дънцето.
Залепен стърча в стените жълти…
Денят обядва. Минутите са пресни.
Налетите секунди бързо се изпиват.
Тези мигове в живота ми нелесни
като любовта със стрела, пронизват!
Вечерта пристигна със залеза сърдечен.
Преследва твърдото, останало в лъчи.
Часовете предусещат…Денят обречен!
Идва блясъка на сянката във моите очи…
В.Софин 24.02.2021год.
Няма коментари:
Публикуване на коментар