Карък Гошо

                                                                                         

                                                                           

-Завчера харесах една жена… С такова едно миловидно личице, просто няма как да не се влюби човек…

-Е и? -любопитства приятел.

-Ами поздравих я, а тя ме отхвърли…

-Непознат си! Затова те е отхвърлила.

-А бе, познах я по-токчетата с цвят червен на неузряла изцяло череша, но тя не ми обърна внимание…

-Защо бе? Какво ти беше?

-На мен нищо, но тя беше с друг! Някаква мижитурка с лъснат чепик, стягаща вратовръзка и костюм на политик… А и дребен беше, сякаш се криеше зад нея…

-Не се ли опита да промениш нещата в твоя полза, приятел?

-Опитах как да не опитах… Протегнах ръка да се представя, ама откъде да знае човек, че мижитурката, нейният бодигард или гадже не разбрах точно, ще ми налети сякаш съм щял да сторя нещо на дамата до него.

-Като те знам колко си невъздържан… Ще те попитам… Стори ли нещо на момичето?

-Кой аз! Просто казах, че цветът на токчетата и отива с този на устните и червилото… Представих се с името Гошо вечният ерген, който си търси…

-И намери ли? -прекъсва го приятелят.

-Намерих я! Тази синина под окото ми не ти ли говори нещо?

-Говори ми, че си попрекалил със червилото… -смее се приятелят на Гошо.

-Моля!?

-Синьото червило под окото ти… То съобщава, че не е трябвало да казваш, че си вечният ерген, а просто да поискаш огънче за цигарата си, ли да попиташ, къде е гарата или най-близката аптека…

-Хм! Вече знам… Но късно, оня мижитурката със спретнатия костюм и вратовръзка я отведе на летището….

-Моля!?

-Не се моли бе! Била чужденка! Пък Гошо като си знае само един език, шопският ясно е, че ще се обърка в тарапаната… Ай и да му се не види…!!!

-Язък Гошо! Язък! – смее се приятелят и пожелава на младия ерген по-добър късмет в ухажването на срещнатите случайно по пътя му, дами с червени токчета, искрящ маникюр и устни на недозряла череша…

В.Софин 9.02.2021год.