Роден в отрязъка на времето,
когато омразата заспала беше
живеех в унисон със бремето,
а силна любовта ми, бдеше!
Вървях, спъвах се не падах.
Времето отнемаше ми сладост.
Избрал посоката си страдах,
но намирах пътя нов, за радост!
Роден в отрязъка на времето
когато всеки с усмивка беше
търсех здравината в стремето,
там, където любовта ми бдеше!
В.Софин 16.01.2022год.
Няма коментари:
Публикуване на коментар