"Телта" с мнение

                                                                            

                                             „Телта“ с мнение

    Нищо и никаква тел… Обикновена при това… Но и тя с особено мнение. Лази по нервите. Огъва се наляво и надясно и се върти удобно на където си иска. А опитайте и вие! Не ви се получава, нали? Има си хас да не е така.

  Моя милост журналист по професия, но с мнение, че всеки има право да диша демокрация, реших да не влизам с писане в пререкания с хора. И за да не ядосам някого избирам темата за телта. Тормозеше ме мисълта за ползата и вредата от нея. Позволих си да опиша надлежно какво се прави с бодливата, а и с тънката тел. Не забравих да спомена меката и по упоритата не подаваща се на външно влияние.

  Ако се замислите обаче не може да заградите ливадата и двора си с тънка като косъм, тел. За градината на полето ви трябва груба бодлива, за да пази от животни. Е, то не от всички, а от двуногите… Кравите, овцете и козите не са виновни, но стопаните им нехаят почти…

    Въпреки написана добре темата с благородна цел, веднага се намери човек, който да протестира срещу мен доста, остро. При това забележете не от тези, които се правеха на равнодушни и не забелязваха какви пакости вършат животинките им по градините на хора занимаващи се със земеделие.

Дойде при мен един такъв наперен господин с мустак, бомбе и здрав бастун в ръката. За момент като видях освирепялата му физиономия помислих край, отивам си… Вместо това той се наежи като таралеж и ми се закани, завъртя обвинително пръст срещу мен, плюейки злъчно обидни, думи:

-Ще те осъдя да знаеш! Не само ще ми заплатиш разходите по делото, но и бъдещето на Телта…

-Моля!? -учудих се аз. -За каква Тел става дума, господине?

-Не се прави на нищо не разбираща хрисима, овчица. Аз съм производител. Правя Тел, а ти мерзавецо я оплюваш с писане. За това ставала, за онова, не… Моята Тел да знаеш става за всичко… Дори мога и да те обеся на нея ако се наложи…

-Какво пък толкова е станало? -изобщо не вдявах, че съм сторил нещо непоправимо. Да но бизнесменът производител на Тел ревна в лицето ми:

-Слушай господинчо! За Телта или хубаво или нищо не трябва да пишеш Ясен ли съм? -скара ми се той тогава и се наду като петел пред битка  с друг.

-Прекалено ясен дори, господине! -смънках аз и подвих навирената си доскоро, петльова опашка. За да го омилостивя да не завежда дело срещу мен го попитах, колко иска…

Теладжията омекна на мига и прибра  петстотин лева компенсация за тормоза, който му бях причинил, неволно. Накрая дори поиска да се закълна, че никога повече няма да пиша за Тел, независимо дали е тънка, мека, упорита или бодлива като него…

Пък аз си мислех, че е лесна журналистическата професия… Какъв наивник съм бил само!...

В.Софин