Всички…!
Всички вече движим се с коли…
Но някой пеш, мъчи се нали?
………
Всички вече телефоните следим.
Манипулирани картинките, държим!
……………..
Всички вече от дистанция мълчим…
В прах лъжлив в облак затворени, седим!
……………….
Всеки божи ден по-малко умираме, нали?
Душата закърняла без приятели, боли!
……
Всеки ден някой ражда се, без пелени…
Друг вече някъде умира, но без тревогата на идващите дни!
…………….
Всички вече забравили сме корените си…
А те са важни, за да никнат отново нашите изгубени, мечти!...
……..
Всички вече подчинени сме, нали?
Преклонената главица, отрязана престава да боли!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар