Очите тъжни, сълзите пускат…
Солени те падат на брега!
Неведнъж
срещам очи. Те имат свойството да говорят. Други са прекалено мълчаливи. Взрат се
в мен и ме изпиват цял. Чувствам се удавен в две красиви женски очи. Цял съм
потънал в тях. Всъщност съм отплувал към далечни брегове…
Няма ме! Двете
прекалено склонни към разговор очи ме питат и искат отговори. Още не съм готов
за отговор. Всъщност не знам защо съм толкова податлив. Може би защото искам да
знам истината. Две очи, които ме събличат; две, които ме обичат; две, които свободни
пред погледа ми тичат. Влюбен съм в тях! Наслушал съм се на приказки. А и доста
съм чел. Не бях слушал обаче така задълбочено приказката за двете хубави очи. Докато
усетя усмивката им и хоп виждам сълзите им… Обезоръжен се опитвам да помогна.
Неуспешно! Сълзите трудно се спират от две очи, които текат като буен поток.
Аха съм опитал и току виж съм заревал. Ей така просто. Все пак очите имат
свойството да оказват влияние. Особено ако са хубави. Няма значение цветът им.
Красивите очи са като магнит. Притежават притегателна сила. Щом се взря в тях и съм изгубен в тая вселена. После,
колкото и да се търся, да драпам едва ли ще стигна до спасителния бряг. Или по
добре да се оставя да потъна омагьосан и да не се събудя никога… Но ако просто
съм влюбен в тия две красиви очи ще се наложи да приказвам с тях. Да им
обещавам, да давам сърцето си ей така просто, защото не мога да устоя… току виж
ме сгазят някъде на улицата. Може би последното, което ще видя тогава са двете
влюбени в мен очи… Очи от, които потичат тъжни сълзи… Тъжни, но за мен това ще
са най-невероятните очи, които ще ме пратят в рая… Или може би в ада, от където
няма измъкване. И въпреки това, въпреки всичко ще бъда доволен. Истински доволен,
че поне веднъж съм успял да срещна две хубави, разплакани от обич за мен, очи…
И тогава приказката ще продължи… В друго време, място, където очите с притегателната
си сила ще срещнат любовта за, която всички живеем на тоя грешен свят!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар