По
върха на бръснача
Вървя по върха на бръснача.
Острото, тъпо усещам…
Правя няколко разкрача,
но като мен, други не срещам.
Изкачвам с вяра небето.
Усещам въжето самотно.
Внезапно пропадам в морето.
В него се чувствам, охотно.
Минавам разярена реката.
Злокобно водата ми съска.
Жив съм макар, че съдбата
в джобове камъни, блъска.
Опитвам да стигна в сърцето.
Но кървав потокът не дава…
Все пак успявам да видя лицето,
което обич на мен ми създава.
Вървя покрай падаща лава,
към кратер по път безпощаден.
Вървя и нещо от мен се стопява -
Бръсначът закусва, всеяден!
В.Софин 24.03.2022год.
Няма коментари:
Публикуване на коментар