Замислете се!

                                                                                           

Замислете се!

Кой печели от войните и кой остава нещастен?

В ситуация развод между две двойки с две деца, които също трябва да бъдат разделени. Естествен отговор е, адвокатът. Той разделя, но не забравя да си вземе хонорара.

При война между две държави, дали ще спечели по-силният или умният, който стои отстрани и потрива доволно ръчички от конфликта. Все пак той е продал или дал кредит в оръжие на по слабата страна. Целта е потриващият с ръчички да спечели, а ни тия, които се бият за каузата си. Колкото повече военната операция продължи, толкова по-добре се увеличава рейтинга на парите в джоба на продавача на смърт.

Кой печели от изборите? Дали този, който няма нищо или оня, който си ги купува, предварително? Отговора е ясен за всеки. Като нямаш пари, накъде си тръгнал бе!

Да сторим зло на воюващите като се ограничим в доставки на горива и метали. Кой ще спечели? Дали Европа, която ще се принуди да взема нещата поне с трицифрена цена отвъд океана или именно тия, които пращат от там танкерите си.

      В крайна сметка дали народите печелят или губят от една война на континента? Естествено е, че всички губим. Кой печели тогава? Естествено хората предизвикали конфликта вместо мирния дипломатическия път, който спестява на много хора сълзите по загубата на близките им.

    Когато някой от нас се замисли за нещата,  разбира, че те се са от другата страна на монетата. За тая страна изобщо не се говори. Нито по медиите, нито по вестниците. Всеки осмелил се да каже или оспори нещо, се превръща в преследван. Спират допуска му до работа, унищожават връзките му, разоряват го, и накрая успешно, изкарват луд с думите : „Оставете го тоя, не виждате ли, че се е „сдухал!“ Разбирайте го като наркотизирал се откачен. От такива и дяволът бяга, нали? Може! Но истината остава и най важното е, че рано или по късното проглеждане дава повод за размисли, които точно тогава са излишни. Излишни, защото днес се пише историята, а миналото, то както и да го въртим винаги си остава неудобно за някои хора.

От размисъла се вижда, че единствено парите тука са важни! Парите, които дават власт в ръцете на безразсъдността! „Какво тук значи някаква си личност…“ – Вапцаров. Или щастието на едни хора винаги се гради с нещастието на другите!

Всеки от нас води войни поне с езика си. Но важното е  да не пуска и куршуми с него!

„Целта оправдава средствата“ Но средствата не оправдават целта, защото страдат невинни!

Дали сме в двадесет и първи век или още живеем с мисълта във втората световна война?

Какво сме научили и какво забравили? Човекът не е важен, обикновения, който се ползва за марионетка. Удобна марионетка за забогатяване, за убиване на човешки ценности като любов, задружност и щастие за всеки един под слънцето.

За какво живеем? Не за да убиваме следвайки егото си. Не за да трупаме пари продавайки с тях приятели и близки… Всеки идва с мисия, но тя е забравена. И се получава така, че никой никого, някъде да не обича. Да не милее за него. Да вижда само себе си и тронът. Нима това е най-важното? Да бъдеш дявол, а не човек! Без вяра в хората, но с вяра във властта и парите!...

Замислете се!

В.Софин 25.03.2022год.