Нещата могат и да се оправят...

 

                                                                                   

                             Нещата могат и да се оправят

   Във връзка със сложни ситуации в живота е нужна замяна за да се оправят нещата.

Разумният вместо да води война се стреми да хване мира.

 В тоя смисъл за да променя нещата за себе си замених жена си с друга по млада. Заедно с нея обаче смених и тъщата с нова.

После ме обзе идея, че жилището ми е малко и го замених за по голямо като доплатих.

Хрумна ми, че мога и децата си да сменя. Бившата обаче ме осъди да плащам ежемесечно издръжка за тях. Опитах номер и с новата жена.

-Дай да си създадем общи деца, а тия от бившия ти да ги дадем за осиновяване…

Едва бях казал това и за малко по младата ми жена да избяга с друг по млад и паралия от мен. Примирих се временно.

Приех ги за свои докато мислех за моите на, които плащах издръжка.

След кратък размисъл отново с идея да сменя колата си. Старата бричка гълташе прекалено много бензин и искаше вечно да я моля на пътя да не ме остави.

Замяната ми излезе скъпа. Платих и майка си, а и баща си за нея…

Сега милвам по често нея отколкото заслужава новата ми жена. Така де…! Пари бях броил, а не шума по дърветата я…

Жената новата я бях взел на лизинг. Още даже не бях подписал с нея споразумението в ритуален дом.

Хрумна ми, че мога да заменя майка си и баща си с други по богати родители. Уви! Проклеха ме, въпреки, че бях от тяхната кръв и плът и заслужено според тях ме оставиха без наследство.

В крайна сметка не издържах и направих нова замяна. Смених родината си с други. Така успях да спася себе си не само от двете преследващи ме за пари жени, но и от децата, две от които бяха и мои.

Все пак се мислех за голям човек. И затова смених…

От толкова много заменки ми дойде до гуша.

То не бяха, работа, ваксина, пари, жени, политики, леви и десни, че и хероин успях да излъжа с кокаин.

Лошото, стана на границата за мен като мулето в което се бях превърнал. Смених свободата си със затвор.

Излежавах присъдата си в строг тъмничен, който замених с по-лек режим, но всъщност вече бях се превърнал в доносник.

Започнах да „пея“ всичко дочуто на полицията. Пострадаха хора, ако така може да се нарекат престъпниците, които излежаваха като мен присъдите си. Усетиха се…

Вече на свобода вместо кокаин да ми пратят изпратиха ми отрова… „Кучето“ ми умря, но аз оцелях. Така де… Винаги друг пробваше дрогата преди мен.

Изпратиха убиец. Куршумът от пистолета му ме стигна… Оказа се халосен патрон. Някой там в „здрача“ беше успял да извърши замяна. Вместо смърт съдбата ми даваше живот Приех го.

За зла моя участ нямаше как да сменя хлъзгавите стълби в новия си дом. Още в първата сутрин докато слизах по тях в кухнята за закуска стана грешка.

Замених живота със смъртта.

Лежах вече долу на метър и половина под земята и въпреки това очаквах развитие…

След сто години археолози се натъкнаха на уникат. Всъщност оказах се отровен от мафията, която не прощава. Прекалено голямата доза ме беше мумифицирала и изглеждах както някога. С плът но със замръзнала във вените ми кръв.

Впечатлени археолозите ме изпратиха в музей и там бях сложен зад витрина. Музеен експонат от началото на двадесет и първия век, когато човек все още се е мислел, че всичко лошо ще му се размине и ще е вечен…

Пълна измама. Също като политиката. Човек колкото и заменки да стори през жалкия си живот не може да избяга от съдбата си. Тя го настига и хваща винаги неподготвен за нова замяна.

На така е с живота на всеки човек. Лесно се сменява животът със смъртта… По трудното е обаче да се оцелее и остане нещо. Да се избяга поне за миг, за минута, час два, месец, година….

Едва ли! На челото на всеки от нас е написано: „До тук драги със заменките!“

Време е да се приеме горчивата истина. Истината, че заменките решават временно проблемите на всеки от нас. Но не завинаги…

Нищо не може да спре бъдещето. То идва въпреки опитите на миналото да задържи положението такова каквото го помним отдавна.

Старостта не сменява младостта, а обратното. Старите износени пари не стават нови не измачкани банкноти, нали? Бъдещето именно то ражда новите кълнове, които дават на живота да продължи…

А всъщност истината е, че никой не успява за замени нещо в живота си! Временно да, но именно временно, защото само единствено времето решава кой ще остане в историята и кой ще премине тихо по земята без дори да го забележат другите хора живеещи в момента.

В.Софин   8.03.2022год.