Пурата
Запалена е… Дими пурата. Хваща гърлото. Смъди на очите. Два
края. Един запален, дими. Другият захапан трови дробовете.
Две страни. Различни мнения. Народи много. Изход един.
Да премерим
силите. Ще ни стигнат ли за да излъжем всички! Едва ли. По- скоро ще се
самоунищожим. Пурата ще изгори до края. Ще изгорят и хората. Ония хора, които
не са ѝ помирисвали война. Не са мислили за забогатяване. Нямали са пари, но са
мислили за щастието. Онова мъничкото, което гали с любов сърцето. Децата с
чистите си помисли. От другата страна възрастните, които гонят плановете си за
подчинение на всичко живо. Дали да бъде унищожено или оставено да диша… Може!
Но да взима въздух, който е разрешен от правителствата на нейното височество, Пурата.
Оная димяща, която убива и от двете страни, бъдещето. А то, повярвайте ми,
никак не изглежда щастливо запалено. По-скоро догаря като пура на
взаимоотношенията в света. Дали го искаме? Земята ще реши накрая! Именно тя ще
дръпне килимчето и ще се отърси от „червеите“ по нея… А после!? После отново.
Ново възраждане. Други мотиви. Но едно правило! Не закачайте Земята, която ви е
родила. Иначе изгаряте не само вие, но и всички, които искат любов в сърцето
си! Не пари и власт, а любов ,която не аз, а майката Земя, иска!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар