Мили
животинчета
Две приятелки водят сериозен разговор. А щом е сериозен,
значи става дума за мъже.
–
Виж, мила! Мъжът ми Пешо беше мило животинче,
когато се взехме… Пардон! Взех го, иначе още да е ерген. Но, сега вече се е
превърнал в неопитомено животно. Нито ме чува, нито вижда. Даже не забелязва…
–
Какво не забелязва, ма Доче!
–
Че вече залязва. Остарял, оглупял. Даже скимти
като пес, недохранен.
–
Ами и… и, ти? Ти!?
–
Какво аз ма, Нонке? Аз съм още млада. Живее ми се…
–
Че живей ма, Доче!
–
Да, с животно, живей ти, Нонке!
–
Е моят, Гено още става… Минава за животинче,
мило…
–
Ето на, Нонке! Нали за това ти говоря и аз. Ти си
с животинче, аз с животно!
–
Че намери си някого!
–
Ами какво ще кажеш да дадеш под наем поне за
малко… Така де за уикенда ще ходя на спа… Та си помислих!
–
Какво си помисли, Доче? Не ме мъчи! Изплюй
камъчето най-сетне!
–
Ами твоичкият. Твоето животинче. Така де, Гено.
На теб вече ти е омръзнал. Прати ми го и ще ти осигуря карта за почивка лятос
на морето…
–
Ами, вярно ли? Или нещо ме стягаш?
–
Стягат те обувките, Нонке! Стягат. А щом те
стягат значи трябва да ги разхлабим.
–
Дали пък да не помисля!?
–
То мисли бързо, Нонке. Мисли, защото Гена,
гледам и тя с животинче, умилква ми се… Току виж, тя взела офертата за морето
на почивка.
–
Ама може ли така, Нонке! Уж сме приятелки, а ще
даваш на друга предимство!
–
Е, аз само казвам…
–
Няма защо повече да казваш. Съгласна съм.
–
Ами, твоичкият?
–
Какво за него? Тоя мизерник, Ненчо. Каквото му
кажа това прави! Иначе ще яде от копанята на прасето. При мене има ред, не е
като при твоето животно вечно недохранено и оглупяло…
В тоя момент двама пияни мъже минават по
улицата покрай двете жени застанали с чадъри и вглъбени в разговор. Единият
подсвирква с уста. Другият се хили сякаш дете видяло бонбон.
–
Ето на! Нали затова ти говорех! -казва важно
Дочето и се усмихва с думи към Нончето.
–Животни! Вечно недохранени и
гладни… Това са те! Но има и животинчета… Мили животинчета като си помислиш
само, Нонке. Даже драго ти става…
–Моля!? – пита този мъж, който подсвиркваше
впечатлен от голите крака на дамите под чадъри.
–Хич не се и моли! Животни! - изсъсква презрително Дочето и като кимва с
глава на Нончето сгъва чадъра, и я моли, и тя да стори същото. После без повече
да погледнат към пияните мъже влизат в близкия Мол. Той и без другото вече
чакаше от половин час с нетърпение тяхното, пазаруване. Да, но когато става
дума за мъже, нужно е и някакво особено търпение за да се влезе в магазина,
където се намират и мили животинчета…
Че без тях, накъде!?
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар