Два ката дрехи

                                                                                            

                                                                    Два ката дрехи

       Докато единият кат дрехи блажено си почива в гардероба, другият заедно с вас е принуден да ходи на работа. Там се поти заедно с вас, обилно почти осем часа и като приключи с безметежното си размотаване, намира сили да се прибере вкъщи.

   Вместо топло отношение у дома го чака безмилостната перална, която шеметно го завърта с барабана си. И докато му се вие свят от напрежение, вие намирате студената пижама, която трябва да сгреете за да си почине и тя от напрежението прекарано цял ден в скука без работа.

  Когато на сутринта намирате сили да станете, за да се облечете, търсите блажените дрехи в гардероба, които не ви приветстват с добре дошъл, а със студено изражение не намиращо съчувствие за тялото ви. Докато ги навличате, тракате зъби. Парното не работи. Някой идиот от снощи не си е свършил работата. Токът е отишъл на почивка и го няма никакъв. Нямате време за оплакване. Простирате мокрите дрехи от вчерашния поход на работа вътре в хола ви, който ги посреща намусен. Влагата за него била противопоказна. Че, за кой днес не е?

Нямате време да спорите с него. Оправяте леглото като не забравяте да завиете под завивките пижамата на топло. Правите го с мисълта, че поне тя вечерта ще ви стопли.

Облечен като, че ли навън върлува не грипът, а сибирския студ, бързате за работа. Благословена да е! Тя ви сгрява не само физически, но ви кара да се чувствате жив. Какво ли щяхте да правите без нея? Някой друг щеше да сгрява дрехите ви. Друг да ги пере в пералната ви; да ги слага да спят, но не с вас.

       Просто не е за вярване. Пък и защо му е вяра на човек? Дай му кредит от банката! После си поискай парите в срок с лихва. И после, после… Дрехите ги няма. Избягал домът. Абдикирала работата.

    И ето ви вас, довчера щастливо облечен греещ дрехите си с пот, а днес облечен в дрипи треперещ, изхвърлен на улицата от системата не прощаваща никому.

Все пак за предпочитане е вие да сгрявате нещата, а не някой, който уж ви мисли доброто.

       Ха, ха! Доброто на капиталистическата система е работа, работа и малко пари за бели дни. Никакви илюзии. Никаква прошка. Без право на избор! А изборите днес са гласувани и прегласувани, с хартиена бюлетина, която не решава нищо, и електронна такава, която също не решава в „полза народу“.

Абе я си обличайте дрипите! Сгрявайте си ги по цял ден и не мислете за утрешния! Пък и защо ли?

          Капиталът мисли за вас като парче месо, което трябва да се изконсумира докрай. Да се ползва и изхвърли при необходимост, когато загние. Че, то няма нищо вечно.

Така и дрехите по нас се потят, събират сили и накрая окъсани се изхвърлят. А и хората си отиват някои с изстинало сърце. Сърце, което е обичало, което се е трудило и намирало поводи да се усмихва.

   Внезапно токът в жилището идва. Вие вече сте буден. Може би, защото всичко това сте го сънували? Може би! Но нямате време за размисъл. Нямате, защото имате само, два ката дрехи. Единият почива блажено в гардероба ви, и другият готов да откликне на молбата ви за работа. Обличате се и кръговратът на живота започва отново за вас. Докога? Докато времето ви търпи. И вие търпите, скърцате зъби заедно с двата ви единствени, ката дрехи…

В.Софин