Повеят
на времето
Повеят на вятъра ухае на
спомени.
Пеещият ручей утолява
жаждата за знания.
Ароматът на цветята хваща романтика.
Красотата на пътя кара
погледите да се спират.
Копнежът в чувствата
изважда на показ, любовта.
Планината с нейните чисти
езерни очи, моли за прошка тия, които я обичат.
Вечно пенещи вълните в
морето, говорят на собствен език със скалите.
Прошката е нужна там,
където се уважава правото на глас на стария, който е усетил, сладкото и
горчивото в живота.
Старата къща е там, където
сърцето е съхранило спомена за нея.
Когато забравим за нея, Природата
ни подсеща, че е неподкупна.
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар