Да преместим душите си

                                                                                       

                                           Да преместим душите си

      Преди година време, разбрах, че къщата ми пречела на комшията. Не можел да посреща сутрин по рано слънцето. Влязох му в положението. Разруших втория етаж за да се чувства удобно. Все пак е поклонник на слънцето. Изказа ми се отново. Пак съм пречел. Махнах къщата изцяло. Опитах на палатка. Отново ме намери и предупреди, че палатката ще изгори през някоя безлунна нощ. За да не го мъча повече се изселих.

 След изявите на медиите за разрушени паметници, реших да отида на гробището, където почиваха на спокойствие от няколко години родителите ми. Намерих паметника им разбит с чук. Някой беше отнесъл желязото от него. За вторични суровини. За да не дразня посегателите, реших да няма паметник. Гроб на незнайни, паднали в опит да се преборят със статуквото.

Това беше добро дошло за общината, защото успяха да копнат на същото място други хора починали внезапно от сърдечен удар.

Примирих се. Оказа се, че моето смирение е неудобно. Трябвало да протестирам на площада. Че за какво, бе?

Ами за евроатлантически ценности. Че, защо? Аз не съм чужденец. Мисля си, че съм българин. Дойдоха двама в прикритието на нощта. Биха ме и ме накараха да обещая.

Обещах! Съветниците бяха наистина добри. След три месеца в болница, реших да преместя душата си на запад. В малката ни страна съм пречел, а в чужбина?

Не ме приеха подходящо. Все пак съм чужденец там. Има си хас да приемат нещо различно. При тях си е утвърдено. Стои с векове и гние. А си пипнал нещо, а си влязъл в затвора им.

Докато се мъчех да изкарам хляба си по дванайсет, че и шестнайсет часа на ден, получих писмо от съседа си. Бившия съсед, който ми съобщаваше, че чака дете и иска пари. Че, аз за какво трябва да му плащам, бе? Нима това не си е негов проблем. Оказа се, че не е така. Бившата ми жена намерила подслон при него. Забременяла и кой мислите, че бил виновника? Ясно като бял ден, аз. Не съм дал развод значи съм отговорен за действията си. Започнах да пращам пари за издръжката на дете, което не бе от моята кръвна група. Че, защо да го правя? Ами,човек трябвало да е либерален, нали!?

Иначе как! Имате право да мълчите, защото думите ви ще бъдат използвани в съда за да докажат, че мисленето ви е неправилно.

Оказа се, че от рождение не бях мислел за това.

Не се сещах, че някой насочва умишлено мислите ми някъде. С талант, този някой изтриваше нещото в мене, наречено човек. Трябвало да се водя по правилата на системата. Че то вечни системи няма!? Днес е тая, утре друга. Защо трябва да си продавам душата за една пък после за друга? Не може ли да си живея живота без да местя душата си?

Оказа се, че не може! Трябвало да съм в крак с новото време. За целта приех „различните“ Някои му викаха трети пол, но аз си знаех от мама и татко, че такъв няма. То ако имаше, нямаше как да съм се появил и аз… Природата не търпи различията. Тя ги унищожава. Да, но либерални причини не дават, това. Тогава, защо по-дяволите ги афишират? Утре ще кажат, че и църквите не са легитимни, ако не обещаят, че има различие. Ами има. Има в мисленето и в това да не се мисли въобще. Да се кара по правила, които не идват от ума и сърцето, а от наложените от системи източващи кръвта на населението. Бавно  и сигурно кръвта изтича! Казвал съм го и друг път.

Без разум безумието набира скорост. Защо е нужно да се четат книги след като водачите, казват на изборите какво ще е! Не какво ще бъде, а какво ще е!

Има ли смисъл, да се тревожим. Въобще. Да унищожим себе си? Вече сме го сторили.

Душите ни са  удобно изместени. Вече не сме народ, а рая каквато бяхме и преди…

А може би…!? Може би, нещата ще се променят!? Може би ако започнем да мислим за България като Родина, а не подлога на чужди интереси.

Все пак ние живеем тук, нали!?

В. Софин 12.03.2023год.