Бобец врял
Докато
в приказка живял
горделив
с цвета си бял
с глас
дрезгав зашептял
на
печка, че всичко е видял:
от гърненце
бобец врял,
с
объркани чувства, изкипял!
Докато
времето ми бърза
един чадър
в дъжд ме върза!
Чудя
му се: Тези стегнатите гащи,
дали
за мен са подходящи!?
Да бъдат
поне мъничко щадящи,
докато
ме мъчат, тъй незрящи!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар