Любовта
я няма
Когато любовта я няма
раздялата пристигнала с покана
решила, че татко и мама
са разрешена за сърцето, рана.
Но смехът детски не разделя
свикнало сърцето да обича.
Някогашна мила, старата постеля
помни, любовта, която се изрича…
Разводът в семейството не дава,
пак да има весели прегръдки.
Той на мрака силите раздава.
Забравени са детските милувки.
Неминуемо животът продължава,
да трупа сълзи в никналата яма.
Щастие отново, трудно се създава,
когато избягала, любовта я няма...!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар