"Човек се учи докато е жив"

                                                                                         

                   

„Човек трябва да се учи докато е жив“.

   Тъкмо се научих да гласувам с хартия… Дръпнаха ми я от ръцете. Решиха, че пръстите ми са вече готови за машината… Тъкмо усвоих, машинното… Взеха, че ми върнаха, хартията….  Докато мислех за това, ме лишиха от гласуване…

Е плащаха известно време за това. После, се сетиха, че пари и за друго за нужни. Започнаха с патрони. После със снаряди. И накрая отново, ме погледнаха с други очи:

–         Гласувай! Какво се колебаеш? Нима искаш, да те управляват…

–         Е, може би пък искам…

–         Какво?

–         България сама да се управлява, без да се направлява от ония…

–         Кои, избирателю?

–         Чуждите интереси. Дали са наляво от държавата, дали вдясно, или пък на север и юг, важното е да бъдат само български, а не наложени…

–         Всичко е бизнес, избирателю! В неделя с бюлетина…!

 

–         А има ли такава, която свобода и разум да раздава?

 

–         Това остави да решат, политиците…

 

–         Кои? Тия дето раздават, париците!

 

–         Ех, и ти пък… Не бъди песимист, избирателю!

 

–         Лесно ви е на вас… Лесно! А пък аз утре пак ще трябва да се боря с високите цени; пак със здравеопазването; отново с малката заплата и разбира се с безумието родило дългите крака в държавата ни….

 

В.Софин   31.03.2023год.