За животните с любов

                                                                                    

                                               За животните с любов

       Не знаех! Само подозирах, че нещо ставаше. Когато накрая разбрах, животните вече ме обичаха. Котки, кучета, крави, кози, овци, птици… Нямах представа, защо!? Може би, защото приказвах с тях. А може би, защото обичах да ги милвам. Не знам. Мистерия за мен, защо предпочитаха, и днес предпочитат да разговарят с мен. Котката Люси ме посреща след работа с мяукане и с поглед вперен в мен. Така ме срещаха и предишните, които вече не са до мен. Старият Бъки, кучето ми и то с усмивка на прага. Още усещам лапите на гърдите си и езикът му на бузата, въпреки, че вече го няма…

    Интересното стана, когато напълно непозната котка с оранжева окраска в град Банско след повикване от моя страна, дойде при мен да се погали и да се вгледа в синьото на очите ми… моите хора до мен, бяха наистина учудени. Нямам причина де се съмнявам. Може и да не ги разбирам, но животните разбират, мен. Нямам обяснение за това. Може би, защото котката Люси идва вечер да спи при мен. Изборите, които правим ние хората. Всеки миг, минута, час, месец, година… Дали изобщо сме в състояние да бъдем себе си. Особено днес, а и вчера, стоим все още притиснати в стената. Не забравяйте песента „Тухла в стената“ на група Пинк Флойд. Всеки прави избор! Важното е той, да е от сърцето, а не наложен му от някого.

Изборът, който направиха моите питомци се оказах, аз. Още търся причината. Може би е в думите на майка ми, които идват при мен, когато срещна очите на някои от животинчетата. Тя ми казваше:

„Синко, ти може и да не ядеш, но щом имаш около теб животни, първо тях нахрани, а после помисли за себе си!“

Слушах отзиви на приятели, които мислеха, че това е робство. Да служиш на животните. А нима ние не сме такива, понякога? Забравяме, че сме за кратко на майката Земя и вършим неразумни неща.

   Къде са ония, които биха казали, че това е комунизъм? Комунизъм, който разбира от животни, приема хора, но само разумните.

    Тук няма пари, няма фалш! Има очи, които говорят с обич. Дали са котешки или на кучета, или други животни, които като нас, забележете са от семейство, бозайници.

    Раздаваш ли любов ще получиш в отговор, същото. И тук няма значение кой си, или какво изповядваш. Важното е, да бъдеш и си останеш, Човек с главна буква!...

В.Софин  1.04.2023год.