Взаимни целувки

                                                                                     

 

                                                         Взаимни целувки

     Прочете в очите ѝ желание. Идваше без стеснение към него. Нямаше срам в нея. Сладките и устни, кой жадно, утоляващо щеше сега да целува?

Този ли момък с раницата на гърба дето беше тръгнал през тръните? Или може би магарето, което правеше компания на младежа?

Или някой друг случаен пътник, който също обичаше целувките. Ония взаимните, които утоляват жаждата в гърдите и дават сила на краката.

Магарето се оказа, късметлия. Докато младежът  смъкваше раницата си от гърба, беше изпреварен от него. Време бе, за животворни целувки. Оскотяло от жегата магарето потопи сухите си бърни в реката, която течеше освободена без срам сред тръните. Младежът го остави да се наслади на момента. Време беше и за неговата тръпка. Вместо да се отдаде на целувките, ония взаимните, момъкът извади очукана манерка останала от дядо му и я напълни с вода от реката. Най- после отпи от нея. Не усети целувките ѝ, защото я беше затворил в манерка. Все пак всеки знае, че истинския допир е най-важен, докато другия не е от значение. Защото не е същото, ако изпратим есемес с „обичам те“, или го кажем с думи направо в извора на двете мили очи, които сме срещнали и мислим само за тях; как да ги докоснем, целунем и получим целувки в отговор.

Желанието изтече в река, която продължи пътя си надолу в долината. Някъде там по- пътя си щеше да срещне други пътници; някъде там щеше да раздаде целувки и да получи други такива в ответ.

Младежът нямаше време да се замисли за станалото, защото задоволено магарето го  дръпна напред, и той беше принуден да го последва.

В.Софин 25.07.2023год.