Продаден

 

                                                                                                      

                                                                     Продаден

    Решиха. Ще ме продават. Щом съм имал наглостта да стигна до там.

Сам съм бил виновен. Трябвало да отговарям за действията си.

Затова ме лишиха от избор. Дори ми забраниха протест. Милиони късчета от мен трябвало да стигнат до предназначението си.

Все пак намерих сили да попитам:

–        Защо?

–        Да не бяхте писали…

–        Моля!?

Не вдявах още за какво става дума.

– Изпращане на информация по пощата от съпругата ви.

–        Какво!? Продала ме е? Мен. И колко струвам в тегло или съм евтин?

–        Моля ви се! Успокойте се господине. Романът ви предизвика фурор. Първите копия стигнаха до пазара и бяха разпродадени светкавично. Издателството ни вече обмисля да подготви втори тираж на книгата ви.

–        След необичайният разговор проведен пред моята врата на апартамента, човекът от издателството пъхна подписан чек в ръката ми. Стойността му ме накара да се ощипя. Дали пък не сънувах. Стойността милион в евро ме зашемети. С какво бях заслужил признанието!

–        Защо именно аз? – осмелих се да попитам.

–        Защото господине днес се търсят автори новатори. След като всичко вече е написано, описано остава да се търсят остри камъчета. Вие сте ги намерили. Бодат обществото ни, което има нужда от тях. Природа, въздух, любов и взаимопомощ. Свежа глътка въздух в обществото ни.

Докато мислех да се ощипя отново, бях ощипан от жена ми с думите:

–Докога ще спиш и мечтаеш на сън, негоднико! Ставай! Време е за работа!

Ококорих се. Наистина се оказваше, че съм сънувал. Но такъв сън идва веднъж в живота. Заслужаваше си, само не и събуждането, което ме остави  с мисълта, че трябва да се работи. За кой ли път? До довечера, когато ще избягам отново там сред острите камъчета от които обществото имаше нужда.

В.Софин 1.07.2023год. Самоков