Смело облаче
Облаци над мен сега надвиснали
моят слънчев ден тормозят.
Капките им безпомощно увиснали
дъждовно душата ще уморят.
Разперило платната си корабче
плува, търси пристан за душата.
Красиво съвсем самотно, облаче
ме стига горе високо в планината.
Над мен надвиснали са облаци
денят ми слънчев да тормозят.
Студени капките им със мустаци
в душата с наглост ми надзъртат.
Но плува там самотно корабче
намерило за мен удобен пристан.
Акостирало самотно, смело облаче -
Любов, която пази ми душата!
В. Софин
3.09.2023год.
Няма коментари:
Публикуване на коментар