Щастието в нещастието на къщата

                                                                                 

                                          Щастието в нещастието на къщата

„В УЧИЛИЩЕТО НА ЖИВОТА НЯМА ПОЧИВНИ ДНИ“

/ЛОЗУНГ НА ЕДИН КАМИОН, ПЪТУВАЩ ОТ БАЙЯ ДО РИО де ЖАНЕЙРО/

Откъс от „Пастири на нощта“ на Жоржи Амаду

    Имало едно време. И днес го има. Къща определена за събаряне. Напоследък ако не паднеше някоя сама идваха, чуковете и техниката да я събарят.

    Имаше късмет в нещастието. Тъкмо бяха дошли. Оградата отдавна вече я нямаше. Пристъпиха с недоволното си ръмжене, машините. Тъкмо издигаха

 първата кофа на единия от багерите, когато се чу:

–         Стойте! Купувам я!

–         И кой сте вие дето давате такова предложение? А имате ли достатъчно пари за да си го позволите? -чуха се питания от различни страни.

–         Но, моля ви! Всичко ще бъде наред… - прозвуча молбата на мераклията поискал да купи къщата.

–         Не може ли първо да я бутнем, защото е стара пък после ще си построите нова?

–         Искам я идентична иначе няма как да ви дам пари за празно място.

Разбраха се. Изтръпнала в страх от неизвестното, къщата надаваше ухо на ставащото. Тъкмо се почувства спасена, когато я почнаха…

Всъщност извади късмет. Дойдоха майстори и старата съборетина, която някой трудно би определил за къща при това годна за живеене придоби съвсем друг вид.

Вложиха цялото си майсторство, хора, които обичаха творчеството.

Съвсем обновена къщата заприлича на нагиздена красавица. Беше намерила щастие в нещастието.

Други  като нея нямаха този късмет. Времето неумолим палач отнемаше една по една „главите“ на старите къщи. Някога всички те горди, гиздави като булки сега унили, почти без живец  тях. Никой не забелязваше как за една нощ просто някои къщи преставаха да съществуват. Купчина прах, изгнили дъски, греди, счупени керемиди с мъх по-тях… И после пак то времето с помощта на вятъра и дъжда успяваше да издигне могили на местата, където някога бе имало къщи. Всъщност милостиво ги погребваше. Някога, когато години, а и векове изминат, хората ще открият останките на рухналите къщи. Археологическите разкопки ще съобщят някои неща за стопаните живели там.

Всъщност нищо ново. Старата мода си отива, после отново след време милостиво се открива като нова.

Изникват построени къщи в стар стил. Сгради, които вече ги няма намират отново мястото си сред хората.

Всеки един от нас, колкото и нещастен да е, открива нов път на щастие, което го чака само ако е успял да вникне във времето, което пази историята на живота на много от хората, които вече не са сред нас.

Същото като рухналите къщи скрити под могилите, някои от които сега разкрити отговарят на въпросите: „Какви сме били? Защо такива, станахме? Имаме ли бъдеще? Любовта вечна ли е или кратък сън, от който непрекъснато се усещаме будни?

Щастието в нещастието, възможно ли е да има бъдеще?

„В УЧИЛИЩЕТО НА ЖИВОТА НЯМА ПОЧИВНИ ДНИ“

В.СОФИН 24.09.2023год.