Интересна книга

                                                                                         

                                                                      Интересна книга

     Прочетоха с интерес книгата. Даже бяха толкава впечатлени, че си водиха и записки. Докато умуваха, защо е написана точно по такъв начин се появи друга… Пак книга, съвсем нова миришеща на знание. Старата я забравиха. Че изобщо дали беше съществувала? Някой в небрежност блъсна записките за нея от бюрото, и те се разпиляха като бели лястовици на, които не беше дошло времето да заминат на юг.

Веднага беше извикана чистачката. Все пак удобно е… Не мислите ли? Чистачка появяваща се навреме за да изчисти бележките по мисленето.

Прилежна, тя събра белите листи пръснати като лястовици, огледа се безпомощно и като не видя съчувствие в очите на хората, които бяха заети с прочитането на новата книга, взе, че ги хвърли в пламъците на печката. Така де! Все пак беше зима, студено и някой трябваше да разпали огъня за да стигне топлината за всички.

Безпогрешен последният с пламъци вечно гладен изяде листите по дискусиите  записките за нея. Не забрави и книгата да глътне, която преди беше прочетена с интерес от всички.

Времето налагаше правила. Някои безкомпромисни. Други наложителни. А и такива, които са безумни.

Новата книга предизвика интерес. При това голям. Започнаха дискусии, спорове, записки…

Един ден и тя беше забравена. А беше ли съществувала преди? Може би ни се искаше да е така Мечтаехме да я опазим. Всъщност времето беше благоприятно. Изгоря и тя на кладата като посестримата си. Записките за нея се пръснаха като ято бели гълъби. Един от тях с помощта на вятъра излетя, и влетя през прозореца на стаята ми.  Надвеси се на мен и кацна на бюрото ми. Озадачен го грабнах с идеята да му намеря място в кошчето за боклук. Все пак очите ми с любопитство се вторачиха на „пришълеца“, докато ръцете ми настойчиво се бореха с белия лист дошъл неизвестно откъде.

Вътре прочетох само три оцелели думи:  Сега накъде? Защо и трябва ли да има бъдеще?

Въз основа на белия гълъб влетял през прозореца ми написах новата си книга. Посрещнаха я с овации. Заваляха дискусии, записки и коментари. А после?

После всъщност ме забравиха, защото им просветна за предишната книга изгоряла на кладата от другия автор на когото така и не можаха да се сетят за името.

Не за друго, а защото времето имаше способност да забравя белите лястовици и разбира се гълъбите, които просто мечтаеха за любов.

В.Софин 22.09.2023год.