ЗАБЕЛЯЗАХА МЕ!...
Забелязаха ме!… Не разбирах, защо!? Може би съм успял да
направя нещо полезно, или пък със се издънил тотално!? Не знам, но подозирам…
Всъщност бях в планината. Въздухът не стигаше облекчаващ за всички. Най - вече
за мен. Задъхвах се. Краката ми доскоро безпрепятствено бягащи напред започнаха
да се огъват. Спрях. Върхът беше на една ръка разстояние от мен. Въпреки това
нямах сили да го изкача. Въздухът не стигаше за всички ни. Оставих го да
избира. Нека пълни гърдите на младите, които имат, защо още да го пият. На мен
ми стигаше гледката. Върхът пред мен, измамно бял в студената зимна утрин
канеше краката ми напред. Канеше ги, но очите вече се премрежваха. Може би „Бялата“
идваше. Тъкмо сега, когато оставаха едва няколко крачки. Само няколко последни,
които да ме изкачат на върха. Пък после дори и останал без капка въздух в мразовития
ден да се усмихна. Една последна усмивка, която казва всичко. Свобода, любов и
приятелство!
Изборът пристигна неочаквано. Двама млади. Момче и момиче. Забелязаха
ме… Не разбирах защо!?
Очите ми премрежени доскоро се ококориха. Всъщност
последното, което успяха да видят, беше опитите на двамата млади да върнат
живота в мен, който явно си отиваше.
Глътките въздух така и не стигнаха за всички ни. Моята последната
бях я подарил на младите, които също бяха се задъхали. Току под върха. Върхът на
живота ги очакваше. Кой бях аз за да ги възпра? Всеки сам избира върховете си. Всеки
сам трябва и да ги изкачва независимо от трудността им.
Моят път свършваше
тук. Току под върха. Моят последен връх, качен до някъде. Но все пак глътката
въздух, която бях спестил стигна до
сърцата на младите, които продължиха изкачването си. Не първото, но не и
последното, което ги чакаше напред!
И никой не беше в състояние да спре устрема у младите. За по
добър живот и светло бъдеще. Бъдеще за, което всички мечтаем, но имаме ли
глътка въздух за да продължим напред? Там, където има свобода, любов и
приятелство!!!
В.Софин 16.09.2023год.
Няма коментари:
Публикуване на коментар