В
залез Боровец ме гледа
Когато в залез Боровец ме гледа
и вятър в клоните навява спомен,
в небето горе със сянката си бледа
Луната прегръща света, огромен!
Когато в залез Боровец ме гледа
и връща мило слънцето мечтите
лъчите палят обич в слънчогледа
който влюбено преследва, дните.
Когато в залез Боровец ме гледа,
и пее в жълто красивата си песен
очите търсят триумфа ми в победа -
една любов пристигнала на есен!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар