Любовни мечти
Вървяхме двама край морето.
Вятърът ни галеше косите.
Надничаше луната от небето,
съдбовно нашепваха вълните!
Слънцето ни гледаше в очите.
С лъчите си докосваше душите.
За живот се бореха мечтите -
за любов разбрана от вълните!
В. Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар