Чувствата на сърцето
Морето няма нито миг покой,
щом се втурне с ярост в бой
във вълни на вятърен прибой,
да не крещи с побелели устни,
че ти си моя - пък аз съм, твой!
Издълбани сред пясък на плажа
стъпките в злато, твои ли бяха?
Забравени сандали на стража
за близка взаимност, шептяха!
Съдбовен път изгради ни морето.
За целувка устните ни, спряха.
От дълбините тъмни на сърцето
изплуваха вълшебни чувствата
които за нашата любов не спяха!
Няма коментари:
Публикуване на коментар