Какво се обича най-много – "Перипетиите през погледа на едно петгодишно момиче"

                                                                                 

Какво се обича най-много

      Мама казва, че не мога да мисля. Била съм още прекалено малка за да разбирам.

Пък аз си знам, че обичам мама. Казах ѝ го, а тя:

–         Още си малка, Софи, но и аз те обичам!

Значи обичаме се и двете!? Ами татко? Със сигурност го обичам повече, защото съм неговата малка принцеса… Ами, дядо и баба!?

Мисля, а мама мисли, че не мога! Май ги обичам!

Само, когато дядо заспи докато ми чете приказката за лека нощ и баба ми се скара, че не ям, а си играя с храната… Тогава май не ги обичам.

Ами мама!? Как да я харесвам, когато сутрин колкото и да я моля да ме остави вкъщи, тя ме води на детска градина.

Татко пък вместо да и се скара бърза да избяга на работа.

Тогава определено от всичките ми близки обичам само, гълъбчетата Бела и Белчо, зайчето Галюшко, кученцето Мечо. Да не забравя, /защото мама, казва, че е лошо да се забравя/ и куклите Мими и Ани, които са най-послушни. Само дето едната се смее, а другата плаче. Върви, че ги разбери, защо го правят.

Вчера на детската площадка заедно с друго дете видяхме малко котенце. Искахме да го гушкаме, но мама не разреши. Можело да ни хване някоя болест. Че как ще стане това, когато си мием вкъщи ръцете!?

Предложих на мама да го вземем у дома, но тя пак не разреши. Каза, че котенцето си имало майка, която го обичала и щяла да си го потърси. Пък ние с Катето, така се казва детето, с което играем на детската площадка със сигурност щяхме да разберем, ако беше така. Не видяхме други котки, но мама, каза, че в жегата, тя се криела в храстите. Поискахме с Катето да влезем там, но не ни разрешиха. Имало кърлежи, които чакали само това. Попитахме: какво?

–         Ще ви ухапят!

–         А ще боли ли? – попита Катето, докато аз вече знаех, че боли.

Стана ми мъчно за котето. Черничко, с бели лапи и мустачки. На Катето също ѝ домъчня.

–         Коте, Коте, аз те обичам! – му каза тя, а и аз разбрах, че го обичам. Това не помогна много, защото майките ни, моята и на Катето решиха, че е крайно време да си ходим

–         Защо тъкмо сега? – попитах мама, а тя:

–         Татко ти току що се обади по-телефона и каза, че ни чака. Щели сме да ходим на „Сладкарница“. Всяко дете зае, че там има парчета торта, сладолед и лимонада. Че кой не обича в жегата, лимонада?

Съгласих се да си ходим като обещахме на котето Мустачко с Катето утре да го видим и дори да му донесем храна.

Докато се прибирахме у дома се размислих за това, кое и как се обича. Обичат се майките, но и със сигурност и студената лимонада в лятната жега.

А, вие деца, обичате ли котета или може би, предпочитате, лимонадата?

В.Софин   7.08.2024год.