Ще бъде жива
Когато смъртта очите ми затвори
и мисълта крилата няма я у мен,
сърцето няма как да отговори
за красотата на следващия ден!
Далече в планинските простори
нейде насред пръските в реката
мечтата за любов с надежда мята
мрежата, която за живот се бори…!
Навеки сърцето ми ще е пленено
в пепелта, която мене ще покрива.
Изцяло тялото за живот сломено,
но любовта ми пак ще бъде, жива!
В. Софин 6.08.2024.год.
Няма коментари:
Публикуване на коментар