Трудна любов

Беше събота, когато я срещна. Седеше сам на пейка в парка и дъвчеше вяло поничка. От време на време подслаждаше залъка с боза. Близо до неговата пейка имаше друга. На нея имаше, млада привлекателна жена на име Ева,  с малко четиригодишно момиченце. Тя наблюдаваше гладна, как изчезва бързо храната в устата на нашият ерген. Защото той беше точно такъв. Никога  не вкусил от сладостта и мъката на брака. Тя излъгана веднъж, с дете на ръце, при това много гладна, поглъщаше с поглед храната на самотният 40 годишен ерген. Вперила очи в него с укор, Ева сякаш му подсказваше да направи нещо. И той Генади го направил. Видял най- после вторачения гладен поглед на привлекателната млада жена и попитал:

-Какво желаете госпожо? Нещо искате ли или какво?

-Не сме яли с дъщеря ми от два дни! –казала Ева засрамено.

-И аз какво? Трябва ли да се чувствам виновен, че не сте слагали нищо в устата си?

-Не казвам, че сте виновен, просто детето ви гледа! –умолително отвърнала привлекателната млада жена.

-И аз гледам! Но освен вас госпожо, друго не виждам! Хубавичка сте! Какво ще кажете, аз да купя храна и пиене? Ако нямате нищо напротив разбира се? -рекъл влюбен вече в Ева, Генади.

-Ами щом черпите може! –засияла принудена от глада тя.

Купил Генади водка, взел храна и отишъл поканен от хубавата Ева на гости. Тя понеже не била яла от два дни, бързо се напила. Щом сложила дъщеричката си да спи, Генади бързо се възползвал от положението. Тъй започнала тяхната връзка. Млада изоставена безработна жена и мъж застаряващ ерген.В леглото Генади се държал мило. Целта му била да се възползва от безпомощността на Ева. След, като вземал сладострастно „своето”, събирал остатъците от закупената храна. Не забравял  да прибере и недопитото шише с водка. После с арогантен глас заявявал:

-Скъпа, аз си тръгвам! В къщи ме чака старата болна майка. Ще се тревожи за мен. Ти бъди спокойна. След два дни, пак ще намина. Ще донеса водка и храна, за да си изкараме отново чудесно. –казвал Генади, на Ева и бързо се изсулвал от квартирата. Тя ужасена, поглеждала в трохите останали по- масата. Поклащала глава, безпомощно, проклинала старият ерген, но нямало какво да прави. Примирила се. Тъй  започнали любовните отношения на двамата, която злощастната съдба събрала. Мъжът самец се възползвал от незавидното положение на Ева. Вземал принудително „своето”, като не забравял на тръгване да спомене старата си майка. После чевръсто прибирал каквото е останало по –масата и изоставял любовницата си на трохи и вода. На всеки два дни, отново изниквал пред вратата на Ева. Тя го обичала в точно този момент. Когато обаче, си тръгвал Ева, чисто и просто го ненавиждала. Направо изпитвала омраза.

„Що за човек е това!”-мислела си тя. „Чист егоист!”

 Понякога  изгаряла от нетърпение, да му каже да се маха от живота и. Ева просто не намирала сили,  да се справи в тази наложена и от кризата ситуация. Гладът я принуждавал да върши, такива неща, които ако била сита, не би направила. Моралните ценности падат, щом , както се вика „ножът опре в кокала”. Трудно е човек да опази себе си чист и неопетнен. Може би, така щяла да си продължи мъката на Ева до безкрайност, ако един ден съдбата спътница, случайно не срещнала младата жена с друг мъж. Разхождайки се с дъщеричката в парка, тя видяла симпатичен млад човек. Той разлиствал, унесено книга. Времето било пролетно. Слънцето щедро пръскало топлината си навсякъде по -клоните на дърветата и храстите в парка. Седейки в близост до него на друга пейка Ева го наблюдавала замечтано.  Младият мъж неусетно задрямал. Изпуснал книгата пред пейката на която седял. Ева се приближила до него. Навела се, вдигнала падналата книга, погледнала заглавието на романа, защото това било точно роман  и побутвайки го леко му казала:

-Извинявайте господине, че ви събуждам, но изпуснахте книгата си!

Стреснал се младият мъж и погледнал в очите младата жена, която се осмелила да прекъсне  неусетната му дрямка.

-Без да искам съм задрямал госпожице! –отвърнал той. –Благодаря ви!

-Книгата господине е прекрасна! И аз съм я чела. Истинска любовна история с хепиенд. Но, уви в живота, днешния така не се получава. Пепеляшка си остава Пепеляшка. Никой не може да и помогне.

-Не е вярно! –отговорил разпалено, младият мъж на име Антон. –Човек трябва да има вяра! Много вяра, че щастието е някъде там и го чака. Нужно е само време за да можем да го стигнем и докоснем.

Заспорили двамата не само за отношенията на героите в романа. Просто си допаднали и по-други житейски теми, които ги вълнували. Запознавайки се те решили, да се срещат от време на време в парка. Обичали да водят дискусии. Често водили по-между си словесни двубои. И както се казва в приказките, това ги сближило. Неусетно и за двамата дошла - тя. Любовта! Никой не знае, защо се получава така. Човек търси, понякога и не намира щастие. Понякога, точно когато е зает с друго, и немисли за нищо, съдбата го сблъсква. Хваща го щастлива любовта! В нейният сладък, мъчителен, понякога капан, всеки млад човек попада някога. Иска или не! Това се случва! От Съдбата си не можем да избягаме.

Ева не споделила само за едно. За връзката с наложилият и се любовник Генади. И как да му каже! Дали Антон ще я разбере!? Как, ще се отнесе към ситуацията, която и наложила, да страда. Ева все отклонявала, желанието на Антон да я изпраща до квартирата и. Така, че той, един прекрасен ден не издържал.  Проследил я с помощта на приятел. Разбрал къде живее. Решил, че щом е влюбен може, да отиде неканен на гости. Купил букет прекрасни червени рози. Цветята говорели с гласа на любовта! Звъннал притеснен Антон на вратата. От вътре се чул мъжки глас:

-Ей, сега идвам!

„Какво направих! Ева сигурно си има мъж!”-помислил си младият влюбен до полуда мъж. Решил да се отмести бързо от вратата на квартирата, но тя рязко се отворила. Цъфнал по-потник егоистът Генади пред Антон.

-Вие ли звъняхте господине? Какво желаете? Какъв е този букет?

-Кой аз!? Не просто съм объркал апартамента! –отговорил Антон на Генади и се опитал да се отдалечи.

-Я ела тука бе! Къде бягаш? –рекъл ревнив егоистът. –Сега, ще се разправяш с мен! Значи ти си бил! Гледам я госпожата някак отнесена върви! Не ме и чува какво и говоря! А тя „клъвнала”! Младо „месо”! Ей сега любовнико, ще те спукам от бой!

Генади побеснял от ярост и ревност се втурнал срещу Антон. В хода на боя между двамата Генади внезапно залитнал и се ударил в железния парапет. Антон несъзнателно предпазвайки се отдръпнал встрани. Егоистът паднал, като подсечен на площадката пред апартамента на Ева. По- пътя за болницата Генади, внезапно починал. Обвинен в убийство Антон бил арестуван и вкаран в затвора. Въпреки обясненията му, че е невинен бил осъден. Ева се опитала да помогне, но не успяла. Наглите разголващи въпроси  от морално естество на адвокатите срещу нея я сломили. Антон приел присъдата с високо вдигната глава. Не помолил за милост. Казал само:

-Ева обичам те! Повече от всеки друг човек на земята! Не унивай! Ще се върна, любов моя! Вярвай, ще направя всичко за да докажа,че съм невинен!

Ронейки сълзи Ева напуснала съдебната зала, а нейният Тони, както му казвала тя на галено влязъл в затвора.

Навярно, щял да остане дълго зад „гостоприемните” решетки, ако съвсем случайно,  млад току що започнал работа криминалист, не се бил заинтересувал от случая. В хода на разследването, той успял да докаже, че Антон е невинен. Възобновил делото и с помощта на негов приятел адвокат, успели да освободят младият мъж.

Една сутрин с букет червени рози Антон отново „цъфнал” пред вратата на любимата си Ева. Уви, вместо да види милите влюбени в него очи, пред него застанала съвсем друга особа от женски пол.

-Кой сте вие! –попитала тя. –Какво желаете господине?

-Къде е Ева? Нали тя живее тук! Вие коя сте госпожо!?-задал на свой ред контра въпроси на стоящата пред него жена Антон.

-Къде ли! Не знам. Но съседите споделиха с мен за предишната наемателка, че детето и са го отнели. Настанили са го в детски социален дом. Явно ще му търсят нови родители.

-Защо, се е получило така, а Ева? –попитал отчаян Антон.

-Чува се, че е станала „магистралка”. Сигурно за това са  отнели детето и. За да не го поквари. Но, все пак не съм сигурна, че това е истина…

Сконфузен младият мъж благодарил за сведенията, които получил и се извинил за безпокойството на новата наемателка. Решил с помощта на приятели да направи невъзможното. Да осинови дъщерята на любимата си Ева и да я намери. С първото успял. Благодарение на родителите му, които били живи. С тяхна помощ детето било осиновено. С доста труд, положен от него и приятелите му най- после, успели да намерят Ева. Антон я изненадал, дето се вика на работното и място. На магистралата! Тя първоначално не познала влюбеният в нея младеж. Минало цяла година от както не се били виждали. Пък и в затвора Антон си пуснал брада и мустаци. Просто външният му вид, бил доста различен.

 -Може ли да поговорим, госпожице? –попитал я той, щом я видял на пътя, как маха на шофьорите на преминаващите автомобили.

-Какво, ще говорим. Ако имаш пари, можеш да ме имаш! Ако ли не, прав ти път! –троснала се на Антон Ева.

-Все пак, искам да говорим! Ще платя, колкото искаш!

-Ти си бил много щедър бе! Но, щом си плащаш може! Говори! Защото времето ми е скъпо!

-Не ме ли позна? -рекъл влюбеният младеж на Ева.

-Трябва ли да те познавам? Да не си някой извратен? –попитала Антон тя.

-Аз съм твоят Тони скъпа! Дошъл съм,  да те отведа от това лошо място!

Вгледала се тя слисана в брадатият млад мъж и го познала. Но вместо да се зарадва, хукнала да бяга. Подгонил Антон Ева. Настигнал и хванал.

-Върви си!? Остави ме! –рекла през сълзи Ева. –Не те искам!

-Но ние, се обичаме!- отговорил Антон. –Ела всичко ще бъде на ред! Дори дъщеря ти Ева е при мен! Осиновена. Тъй, че може да се съберем и да заживеем като семейство. Обичам те мила! Без теб няма смисъл моят живот! Липсват ми нашите малки спорове в парка! Липсва ми усмивката ти! Всичко ще се промени!

-Не нищо, не може да се върне Тони! –рекла Ева. –Сега имам сводник, който отговаря за мен. Държи документите ми и ме храни.

-Ще се разбера с него! –настоял влюбеният Тони.

-Не, ти не го познаваш! Той, ще те убие… Остави ме и си върви! Моля те в името на нашата любов! Бягай Тони!

-Ако ми е писано да умра, ще умра! Но никога няма да се откажа от теб любима!  -отговорил влюбеният Тони на Ева.

После с помощта на приятеля си,който видял любовната драма, разиграла се пред очите му, успели насила да натикат в колата Ева. Свързал се пак с младият криминалист, който му помогнал да излезе от затвора, доказвайки невинността му. Изкарали нови документи за Ева. Заедно с нея и осиновената си дъщеря  Антон заминал в провинцията. Там никой не ги познавал. Вярно, понякога им се струвало, че им липсва големият град. Но, мисълта, че са заедно сгрявала сърцата на двамата влюбени. Имало и сватба разбира се! Малка скромна, но истинска! Казват любовта е сила! Който обича истински, той не се спира пред нищо, за да бъде щастлив!

Само онзи, който може да види невидимото, може да направи невъзможното! –Франклин Гейнс.

В.СОФИН