Пенсионер съм! Като си платя месечните сметки за ток, вода и
парно, не ми остават много пари. Или остават, но жълти. А с тях, какво
по-напред да купя, хляб ли, лекарства ли, какво!? Пусто да остане времето! Не
ми стигна за да си намеря другарка в живота. Сега съм принуден сам да боря
живота с малката си пенсия. Как оцелявам… Сам не зная! Но явно съм упорит
човек. Лесно не свалям гарда, не се предавам. Когато съм свободен, отивам пред
един от големите МОЛОВЕ. Не, да прося, а
чисто и просто, следя хората с пари. Те ми оставят колички, от пазаруването. Като
съвестен, добър гражданин на страната си, аз ги подреждам на мястото им,
вземайки депозита останал в тях. В повечето случаи той е от двадесет стотинки.
Понякога изваждайки невероятен късмет, прибирам от количка и по - петдесет
стотинки. Та, това си е половин лев! Две такива половинки и хлябът ми е
осигурен. Но само с „гол” хляб не се живее… Затова стоейки, пред МОЛА неуморно
цял ден, по –някога с късмет събирам и повече… Вече, късно вечерта, преди да
затворят големият магазин, влизам. Вътре в него! Ето, че и моето време е дошло!
Да се почувствам и аз като част, от това объркано общество, полудяло да купува,
какво ли не. Взимам хляба и гледам цените. Скъпо та скъпо! За някого може и да
не е, но за такъв несретник като мен, явно не е по джоба. Гледам и се чудя!
Изложени за продан кокали! За куче са приготвени явно! По тях няма никакво
месо, направо са изцяло ошушкани! Вадя
кесията със спечеленото през деня и правя сметка. С мъка и до някъде с късмет
събирам стотинките точно за плика с кокалите. Плащам на касиерката и най- после
леко премръзнал, от прекараният на студено ден, пред МОЛА се прибирам. Слагам
нетърпелив тенджерата на печката. Пълня я с вода. Цопвам кокалите в нея и ги
варя. После готови вече, заедно с хляба ръфам, ръмжа и облизвам, каквото е
останало за мен пенсионера. Успявам, засищам острия си глад! Доволен от
„успешния лов” през деня си лягам с мисълта, че може би утрешното стоене пред
МОЛА, ще ми донесе повече късмет. Ако е рекъл Господ и салам ще купя! Унесен в
мечти, броейки в полусън неспечелените още пари заспивам. Едно не зная! Дали
утре пред МОЛА няма да има конкуренция! Битка с други гладни хора за двадесетте
„мизерни”, но за мен все пак полезни стотинки!по-някога замолени от мен празните
Няма коментари:
Публикуване на коментар