Ненужната стотинка!

Ранен следобед. Готов за работа тръгвам за нощна смяна. Избрания маршрут, който ще ме отведе до спирката при служебния превоз , минава покрай иззидан с камъни, дълбок канал. В разгара на лятото сега, той бе пресъхнал. Изпит окончателно, от безпощадното, вечно жадно слънце, каналът показваше засъхнали следи на мястото, откъдето беше минавала водата. Стъпвам на малко мостче, за да мина от другата му страна. Съвсем неволно хвърлям поглед долу в пресъхналото дъно. В този момент видях по-средата на канала да лежи залепена, захвърлена стотинка. Една единствена стотинка! Усмихната тя блестеше чисто новичка, огрявана от жадния лъч на слънцето, който прежаднял не спираше да търси вода за пиене. Собственика на немощната стотинка, разбирайки, че тя е без покупателна стойност, демонстративно и безцеремонно я е изхвърлил, ненужна никому долу. С един единствен огорчен замах, той се е разделил с нея. По-особен начин собственика на стотинката е протестирал срещу кризата и трудния начин, човек днес да живее нормално. Внезапно за миг поспрях, погледнах в блясъка на ненужната малка монета и ми стана жал. Тя никога, не ще влезе в употреба! Няма да види и срещне нови стопани, които ще ползват нейното умение да купува храна и вещи! Няма да пътешества във вечно гладните за пари банки.  Сечена сякаш току що и пусната на свобода стотинката, беше изхвърлена без пощада в канала. Подавайки немощен сигнал за помощ, тя блестеше новичка ярко на слънцето! Молеща, просеща, светеща стотинката търсеше своя нов стопанин, който ще слезе безстрашен долу в канала за да я спаси. Уви! Иззидан съвсем дълбок за да спира напористата пролетна вода каналът не предлагаше вариант за помощ. Човек можеше да слезе долу в него, но не и да се измъкне без стълба. Пък и струва ли си за една ненужна стотинка да се рискува? Без стойност! Също, като някои хора стигнали без помощ дъното. Кой да ги спаси? Никой! Затова бързайки за служебния превоз, който едва ли щеше да ме чака, да се правя на добрия самарянин отминавам, хвърляйки последен прощален поглед долу на все още сияещата немощна стотинка. В следващите дни отново на два пъти я видях. Все още блестеше, сигнализираше, молеше някой най после да я спаси. Но никой, така и не се отзова на вика и с който стотинката просто крещеше: „Спасете ме! Още съм млада! Не ми е дошло времето! Мога да бъда полезна!” Но угрижени хорските уши, просто не я чуха. Минаваха по-мостчето и не я забелязваха. Дори нечий поглед, като моя да е забелязал бляскавия и зов за помощ,едва ли ще влезе долу за нея. Една стотинка! Без стойност! Минавам за трети път по-маршрута за работа.  Хвърлям любопитен поглед долу в канала. В очакване съм, отново да я видя, как блести молеща на слънцето. Няма я! Дали все пак, някой не е рискувал!? Дали я е спасил!? От удавяне и гибел! Милата самотна стотинка! Уви! Не! Само преди ден валя дъжд. Каналът макар и празен за момента е придошъл. Заработил отново той без скрупули е отнесъл станалата ми любима стотинка. Тя блестеше на слънцето! Усмихваше се на, вечно бързащите хора, които минаваха оттам. Никой не я спаси! Също като хората без дом! Изпаднали в мизерия, те търсят кой да ги спаси! Но никой така и не им обръща внимание. Криво разбраната демокрация ги е обезценила. Гладни без работа тези хора са останали без нищо. Единствено, като бледа искрица животът едва се крепи в тях. Дали е честно? Едва ли! Също като стотинката, те нямат стойност. Или имат! Създадени в мъката, без да имат право на някакъв избор, тези хора са отхвърлени от обществото. Блестят гладни техните очи, също като на изхвърлената без стойностна стотинка. Те молят! Те говорят! Очите казват много неща! Но като сияйната стотинка тези хора, загиват един, по един. Дали е справедливо!? Едва ли! Излиза, че всичко сътворено под-слънцето има някакъв смисъл. Има стойност! Нищо не е случайно! За да има човешко отношение, нужно ни е да забелязваме и спасяваме, тези малките неща, без които все пак живота не може да мине!

В.СОФИН