неделя, 22 септември 2013 г.

За дупките, които тормозят живота ни!



Като се позамислих за всичките ставащи нещастия в държавата ни, реших че виновни има! Това са всички разтворили гладна, алчна паст, дупки. Прекалено много цъфнали на пътя, те отнемат с постоянство нечий млад живот, който едва отворил очи за красотата в живота си отива. На границите също зеят дупки. Уж  за свободното придвижване на дивеча, между две добросъседски държави, те гостоприемно пускат безпрепятствено хиляди чужди граждани, които търсят статут на бежанци. Молбата им е за по-добър живот, който те се надяват да намерят тук при нас. Нима нашите измъчени,изтерзани граждани не искат същото!? Но какво  казват  на нашенците в чужбина!? „Вървете си, откъдето сте изпълзели! Няма работа за вас!”.Обикновено се опитват любезно да отклонят мераците ни за по добър живот, но ако не успеят, прилагат и сила с връчен еднопосочен билет без право на връщане. Многобройни дупки са цъфнали по-окъсаните стари дрехи на нашенеца, които продължават всекидневно да се множат и увеличават.  А от чорапите, ако ги има още, свенливо надничат голите ни пети, които гледат с пробити  очи праха на пътя. А другите по-важните дупки, те са отворени в душите ни! Всекидневно сме тормозени от тях, защото скапват настроението и живота на всички ни. Безработицата и мизерията доведе до отчуждение хората. До вчера, както се казва със съседите бяхме, като братя, а днес всеки следи другия с поглед и завижда. Завижда, ако сте успели мъничко да напреднете и да закърпите някоя разтворила се тормозеща ви дупка. И ако съседът ви не е успял, още да я затвори, много ясно е, че ще завижда. Питам се кой ще помогне на хората с многобройно отворените дупки в душата? Стачкуват, скандират, искат оставка! Искат живота си обратно и без дупки. Но, кой е способен да ги затвори, когато те постоянно стават все повече. Отворени в икономиката на страната ни, те тормозят цялото наше общество. Така, че хубаво е да помислим откъде да започнем? Коя дупка първо да запълним? Защото днес обикновено изпълваме, онези горе на баира, които гостоприемно разтворени чакат всички нас! Много отчаяни хора от обществото ни са се предали от безпомощност и са се отказали доброволно от недостойния живот, който водим в момента. Демографският срив е отворил огромна дупка, която с радост чужди елементи бързат да запълнят в страната ни! Но не и българи! Българи, които днес , наистина се срамуват, че са такива. Защото, не богатството е най -важно, както мисли обикновения индивид и се старае да бъде някаква си тук, личност, а оцеляването на цялата ни нация! За да оцелеем, за да ни има и утре на картата на Европа, трябва бързо да започнем да затваряме една по една дупките появили се в живота ни! Само тогава, ще успеем да докажем, че все още има българи и те са живи! Живи защото искат България, достойно да мери мишци с другите европейски страни, които за разлика от нас милеят за благото на страните си!
В.СОФИН

Няма коментари:

Публикуване на коментар