Двайсет годишен
мургав гражданин от България, бил принуден от тежкото икономическо състояние на
страната да изкарва прехраната си, като събирач на скрап. Прибирал от улицата
всякакво желязо, което докоснел с пъргавите здрави ръце, които имал. Решетки,
капаци на шахти, та даже и уличните знаци пропищели от него. Един ден обаче,
неочаквано един полицай го спипал.
Тъкмо, качвал на каруцата поредния плячкосан трофей, задигнат смело от шахтата
на канала, който минавал по-средата на улицата, когато две ръце ненадейно
появили се смело неизвестно откъде, щракнали белезници на неговите издраскани
от тежестта на желязото.
-Значи крадем а?-запитал го полицаят грубо. Без изобщо да се
впечатли от строгия глас на властта мургавия гражданин казал:
-Кой? Аз да крада! Нещо шефе си се объркал. Аз само прибирам
ненужните стари неща от улицата за скрап.
-Това не е ли кражба!? Ти за какъв се мислиш бе! На идиот
ли, ще ме правиш! Мене един човек на властта!
-А не шефе вие сте си вред! Аз не крада а извършвам
КРЪГОВРАТ! Заедно с други като мен, събираме желязото от тук направо на улицата
за вторични суровини. То отдавна и без това е ръждясало, така и така е за
смяна. С това си действие помагаме на други хора да работят. Те слагат нови решетки и капаци. Обновяват
улицата. И това не е всичко! Прибраното желязо, както навярно знаеш шефе се
товари на кораби за заводите в Европа. Там го претопяват. Правят нови коли от
него А те от своя страна идват тука при нас и ние ги караме. Понеже повечето
пътища ни са разбити, много скоро част от возилата попаднали на дупки, стават
за скрап и заминават отново по етапен ред в чужбина. Значи казано с две думи
извършваме кръговрат за да може икономиката да върви напред. Иначе този застой
е убийствен за нас. В тази безработица всеки оцелява както може!
-Ти си бил умен бе! –възкликнал изненадан от сложното
обяснение полицаят.
-Не много шефе! Но все пак съм завършил осми клас! –похвалил
се горд двадесет годишния мургав човек.
-Да но според закона, това си е кражба! И аз като
представител на властта те арестувам!
-Да ме арестуваш шефе, няма файда! Моите свободни братя, ще
продължат делото.Все пак Европа се нуждае от суровини. А щом се нуждае значи,
трябва да и осигурим! – казал с уверен глас младият събирач на скрап.
-Ей сега ще осигуря килия за тебе, крадецо! –изпуснал нерви
полицаят и грубо хванал младия мургав човек за яката. Без да трепне и да се
уплаши обаче, той отвърнал:
-Няма да успееш всички ни да арестуваш! Белезниците и те са
от желязо. Скоро ще свършат! А ние мургавите сме, както знаеш, дето се вика:
„На всеки километър, от тук до края на света!”Тези методи за интегриране в
килия вече са остарели! Трябва да измислите работа на всеки от нас, а не
постоянно да ни гоните и затваряте!
След казаните по-горе думи на мургавия човек, полицаят нищо
не казал! Донякъде бил съгласен, че няма кой да помогне да се реши проблема със
ситуации като тази. Коренно било нужно да се промени мисленето на всички! Но
как да стане това, той не знаел, защото всички останали граждани на страната споделяли
този, един и същи хал!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар