Селска идилия!

Селото  забравено днес  от повечето хора също притежава  своето неподправено очарование. Липсата на моторни превозни средства, помага на тишината в него да се чувства спокойна и необременена.  Рано сутрин се чуват хлопатари и чанове на кози, крави, овце. Петелът отдавна станал, напомня с кукуригане на кокошките от харема, че вече е време за работа. Някой трябва да се труди за да има яйца за хората. Едва извели домашните животни на паша, стопаните се хващат също за работа. Ако селото се занимава с производство на тютюн, листата , трябва да се берат още по-тъмно. Обикновено в три часа през нощта приготвили самарите на  недоволните, все още дремещи магарета, стопаните отиват на засадените ниви. Пълнят кошовете и малко преди съмване се прибират у дома си. По-големите деца от семейството активно се включват в низането на тютюна. Готови низите се закачат в парници за сушене. Други от хората в селото, пък отиват за дърва. В зависимост от сезона се берат плодове, зеленчуци, пече се ракия, стяга се зимнина в буркани. Ароматът на току що окосено, изсушено, пълно с билки сено,  примесени с особената миризма на село, правят идилията пълна. Домашната котка, се милва в краката на стопанката си. Кучето пролайва уверено, показвайки, че е на своя верен пост. Сутрин на село задължително се закусва мляко с хляб. Така добре познатата ни попара засища с успех  ранния глад, който тормози, празните стомаси на хората. А за обяд, то се знае,  кокошките насърчавани от петела шеф, вече са снесли първите си яйца за деня. Стопанката,  ги е събрала и заедно с отбраните в градината,  ранни чушки  е готова да приготви в тигана, така наречената там на село -„пърженица”. Това е познатия на всички нас миш –маш. Обикновеният, необикновен жител на селото, умее да си направи почти всичко, за да осигури прехраната си.  Хората там са истински производители на домашен, дъхав хляб, сирене, месо и какво ли още не. Вечер отпивайки от личния асортимент, вино или ракия с приятели на раздумка, селският човек се чувства наистина щастлив. Единствено го тревожи по-някога политиката. Според него, тя е създадена само да тормози обикновения човек.  Целта на политиката била, да се измъкнат и последните, трудно спечелени,  кътани за трудни времена пари. След кратка молитва, преди вечеря, за да бъде благословен хляба, всички започват да се хранят.  На село се ляга рано. Щом се вечеря и притъмнее всеки намира топлата постеля. Тя е готова щастливо да го приеме, в  нетърпеливо проскърцващите дървени легла или, така наречените „одъри”. Селското чедо знае, че на другия ден рано, ще трябва да става, затова бърза да се наспи. Слушайки песента на щурците, любовното крякане на жабите, неусетно човек се унася в дрямка. Ако пък все още не му се спи, наблюдава звездите и мигащите в тъмното светулки, които сравняват малкия си фенер с усмихнатата бляскава луна. Тя, изгряла цяла с издути бузи в топлата лятна нощ, пречи на стопаните да спят. Но най-после изморени клепачите натежават. Ушите заспиват първи. До тях глъчката от вън, постепенно изчезва и престава да се чува. Неуморен петелът най-ранобуден от всички, след полунощ започва да се обажда, предвкусвайки красотата на новия ден. Напомня на всички с кукуригане, че лятната нощ е къса. Много скоро ще свърши нощта. Отново трябва да се става и работи. Малко преди съмване, част от домашните животни се събуждат. Чува се ранно блеене, на овца изгубила сред  спящото стадо малкото си отроче, което явно е заспало, някъде съвсем наблизо. От време на време, някоя от козите разклаща глава в тъмното,  прозвучава звън от малкото звънче закачено на шията и. Всичката тази ранна суматоха свършва, когато благосклонно слънцето покаже топлите си сгряващи лъчи. Селската идилия усетена по-такъв начин все още някъде макар и почти изчезнала продължава да радва жителите си. Далеч от цивилизацията, трудейки се, както винаги е било, по-старому и за добро!

В.СОФИН