Щастливия сбъднат сън -любовта!

Един единствен любопитен слънчев лъч, надникна рано сутринта в едно незатулено ъгълче на прозореца. Полека съвсем предпазливо, за да не стресне двамата спящи младоженци, пролази   по-щастливите лица на влюбените гълъбчета и се опита закачливо да се мушне под завивката. Предишният ден слънцето присъства сияйно на сватбата им, която се състоя открито на плажа, край морския бряг. Всичко бе толкова романтично. Вълните, преди да целунат задъхани пясъка на плажа,  шептяха в ушите на влюбените, че любовта е най-прекрасното нещо на света. Убеждаваха девойката да каже, най-после заветното „да” на младежа, който цял изтръпнал в очакване, смирено бе паднал на едно коляно.Неговият поглед говореше красноречиво: „Обичам те, завинаги!”Въпреки това обяснение, той чакаше смутен да чуе ответното „Да”. И когато най-после то прозвуча, младежа си отдъхна вече спокоен, че наистина чудото е станало. Химията наречена любов, отново успешно се беше справила. Бе събрала двамата на романтична сватба. Сърцата им разчувствани туптяха, забързани в един и същи ритъм. След споделената сладка целувка, те си обещаха винаги да бъдат заедно. Да делят радости, несгоди. Слънцето, което бе видяло хиляди такива обещания, отново се трогна възклицавайки: „Ех младост, младост!”и изпари една внезапно появила се гореща сълза. После с вещата помощ на вятъра успя да прогони нахалните облаци, които  се опитаха  да скрият романтичната гледка от неговия поглед. Нагорещения до болка пясък, пареше босите крака на двамата влюбени, които вглъбени в себе си, не виждаха и не усещаха нищо друго освен любовта си. Каква романтична идилия! Любопитни чайки и гларуси прелитайки над тях спореха на висок глас, дали все пак любовта не е вечна. Наблизо двойка делфини играеха подскачайки в морето, обзети също от любовен плам. А всичко просто стана съвсем случайно. На плажа на, който двамата се заклеха във вечна любов се беше появила съдбата, която лесно, успя да ги събере. Момъка работеше като спасител през лятото не за друго, просто му харесваше да помага на изпаднали в беда хора. Денят в който влюбените за първи път се видяха, се оказа слънчев, но истински ветровит. Огромни вълни пенейки се заканващо на всички се разбиваха с мощен трясък на брега. Опитваха се с помощта на вятъра да превземат плажа. Ненадейно момъкът видя, как една девойка, застанала съвсем близо до морето, беше дръпната внезапно от напориста голяма вълна. Съборена и увлечена в пенещия ад, тя нямаше никакъв шанс за спасение. Но не така мислеше момъка. Без  да трепне, дори да се замисли за миг, той самоотвержено се хвърли във врящия котел. Морето ревеше зъбейки се.  Бяла пяна на брега, показваше, че положението е съвсем сериозно. Борейки се с мощната стихия момъкът най-после успя да стигне девойката, която почти се бе предала обзета от паника. Вдъхвайки надежда в нея момъка, здраво я обхвана и започна битката с морето. Упорито, то ревеше. Настояваше! Искаше и двамата! Но момъкът не бе готов още да се предаде! Макар нагълтал се с вода, той най после изнемощял стигна брега. Благодарение на усилията , с помощта на изкуствено дишане момъка остана очарован от, най-привлекателните женски очи, които някога бе виждал. Зелени изумрудени, те го гледаха право в лицето тревожно. Девойката зърна погледа на момъка и видя същото. Сини привлекателни мъжки очи. Какво може да се иска повече! Обхванати внезапно от любовен пламък, тези четири очи си казаха всичко. Колкото и странно да изглежда на пръв поглед, съдбата истинска виновница за случилото се ги беше събрала.  Любовта усетила блясъка в очите им, ги приласка  нежно при себе си. Именно затова и сватбата се състоя на същия този плаж, на който двамата влюбени едва не загинаха.  Ранобудно слънцето, безпокоящо се, беше изпратило любопитния си сгряващ лъч през ъгълчето на прозореца, за да разбере, защо, двамата влюбени още не са станали. Това което видя го успокои. Уморени от любов, влюбените просто, спяха прегърнати. Засия зарадвано слънцето, издигна се високо в небето и сподели с един преминаващ  самолет историята. Историята на една истинска, чиста и неподкупна любов. Любов без която не можем!

Неизмеримо беден е този, който не е познал любовта! Не е опитал от жарките целувки; не е видял топлината в очите на любимия си човек; не е почувствал искрената привързаност и всеотдайност! Понякога е достатъчен един единствен поглед, който красноречиво показва чувствата и на двамата влюбени. Вярата, че утре денят, ще бъде роден с надежда, която ще донесе с чувствителни пръсти, истинската, за всички- неповторима, единствена и красива любов крепи човечеството и му дава смисъл да продължи нататък по-трънливата пътека на живота!

В.СОФИН